Патрик Лий - Бегачът

Хрумна му, че използването на интернет може да се окаже сериозен риск. Дори когато още беше в "Копой", съществуваше технология, която да наблюдава местните доставчици на интернет за определени търсения. Определени думи, набрани в Гугъл в рамките на даден район — може би град или област — ще вдигнат тревога и ще издадат местонахождението на компютъра.

Можеше да научи много неща, без да търси с текст. Отвори търсачката на таблета, отиде на картите на Гугъл и превключи на фотографските изображения от въздуха. Дърпаше и увеличаваше изображението, докато на екрана не се показа Юта.

Сухото езеро Илайъс.

Не можеше да си спомни дали някога е чувал за него. Той увеличи изображението, докато на картата се видяха характеристиките на терена и етикетите с названията: малки реки, езера, планини. Започна методично да я дърпа отляво и дясно на тесни ивици, удобни за търсене, постепенно спускайки се надолу до северния край на щата.

Три минути по-късно го намери. Сухият езерен басейн лежеше в южния край на голям пустинен район западно от Скалистите планини. Щатско шосе 50 минаваше на девет километра северно. Тесен черен път водеше от шосето на юг към северния край на езерото и там свършваше. От увеличения кадър на езерния басейн — беше дълъг около пет километра и може би също толкова широк — ставаше ясно, че наоколо не се издигат никакви сгради. Целият район лежеше ослепително бял и празен дори по стандартите на пустинята.

— Какво е това? — попита Дина.

Тя посочи един тъмен пиксел по средата на екрана, достатъчно черен, за да изпъква на останалия фон. Каквото и да беше, издигаше се почти точно в центъра на езерния басейн. При първия оглед Драйдън го беше пропуснал.

Започна да го увеличава, докато изпълни половината екран и той разбра какво е още преди да се разпръснат всички съмнения.

Излъчвателна антена за мобилни телефони. Постройката беше почти невидима отгоре. Само сянката ѝ върху пясъка я издаде.

— Фалшива тревога — обади се Дина.

— Не мисля така.

Тогава Драйдън ѝ разказа за пристъпа на паника, който Рейчъл получи само при вида на такава антена в Бейкърсфийлд. След това за всеки случай дръпна картата, за да се покаже отново шосето и малкото градче, струпано до най-близкия кръстопът. Отне му по-малко от минута да открие телефонната антена, която го обслужва. Издигаше се в северната част на градчето точно до отклонението за слизане от шосето. Драйдън се зае да оглежда самото шосе в двете посоки и откри още антени, които обслужваха пътуващите по него. Всички бяха разположени на стотина метра от пътя.

— Антената в езерния басейн не обслужва щатско шосе 50 или най-близкия град — заключи Драйдън, — а няма друго населено място в радиус от трийсет километра. Няма никакъв смисъл да вдигнеш телефонна антена на това място.

— Тогава какво е това според теб?

Не знаеше отговора на този въпрос. Центрира отново изображението на езерния басейн, вгледа се в него за около трийсет секунди, изправи се и се отдалечи от плота.

— Не разбирам повечето от онова, което Рейчъл казва в записа. Обаче една дума ми се стори позната. Нокаут.

— Имаш ли представа какво значи? — попита Драйдън.

— Знам и съм почти готова да заложа живота си, че е точно така.

Драйдън я изчака да продължи.

— Това не е по моята специалност - обясни Дина, — но много хора в професията са го чували. Обикновено се отнася за мишки. Нокаутирана мишка. Това означава, че са били модифицирани генетически. С една дума, някой определен ген е бил изключен. Нокаутиран.

Драйдън се замисли какво означава това. Подхождаше добре на останалото, което Рейчъл беше казала. Молекулярна биология. Намеса в РНК 4 4 Рибонуклеинова киселина — една от главните функции на която е копирането на генетична информация от дезоксирибуноклеиновата киселина (ДНК). — Б. Ред. . Драйдън нямаше сериозни познания в областта на науката, обаче този термин очевидно идваше от генетичните изследвания.

— Защо изключването на гени ще даде някому нови способности? — попита той.

Дина вдигна рамене.

— Защото ДНК е бъркотия. Хората я наричат хелиографско копие, но е по-скоро като рецепта, която природата бърника от няколко милиарда години. Един мой професор я описа по следния начин: стара рецепта, в която някогашни указания се зачертават, вместо да бъдат изтрити. Когато едно животно се развива така, че губи определени характеристики, както когато ние сме изгубили опашките си и по-голямата част от нашата козина, гените за тези характеристики не са били изтрити. Вместо това най-често се случва да бъдат създадени нови, които блокират старите. Тези нови гени задраскват по-старите части от рецептата. Когато нокаутираш новите гени, старите инструкции вече не са зачертани. Връщат се в играта. Разбираш ли?