Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Потвърдиха, че в четвъртък заминават — въздъхва, — и вече броя минутите. — Стиска ръката на Ходжис и добавя: — Но има и хубава новина. Леля Шарлот обяви, че Холи е влюбена в теб.

Той се усмихва:

— Сигурно заради приликата ми с Джеф Гордън.

Джейни и Джером си поръчват десерт. Ходжис се въздържа и се поздравява за силната си воля. Изчаква да донесат кафето и подхваща деловия разговор. Донесъл е по една папка за двамата и им ги подава:

— Тук са всичките ми записки. Подредил съм ги възможно най-прегледно. Искам да са у вас, ако ми се случи нещо.

Думите му стряскат Джейни:

— Какво друго ти е писал в сайта онзи тип?

— Нищо — с лекота лъже Ходжис. — Вземам предпазни мерки — за всеки случай.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. В записките няма нещо конкретно, което обаче не означава, че нямаме напредък. Виждам нишка в разследването, която би могла — повтарям, би могла — да ни отведе до мръсника. Междувременно искам и двамата да сте нащрек и постоянно да следите какво става около вас.

— Да го даваме БОЛО, нали? — подхвърля Джейни.

— Точно така. — Той се обръща към Джером: — И за какво най-вече ще следите?

Отговорът е бърз и уверен:

— За често появяващи се автомобили, особено такива, шофирани от сравнително млади мъже, на възраст, да речем, между двайсет и пет и четирийсет години. Макар че според мен на четирийсет вече си стар. Което означава, че си динозавър, Бил.

— Запомни го от мен, младежо — никой не обича отворковците — скастря го Ходжис. — С времето ще го разбереш.

Салонната управителка Илейн се приближава до масата и ги пита доволни ли са от вечерята. Уверяват я, че всичко е било на ниво, и Ходжис поръчва още кафе за всички.

— Веднага — казва тя. — Изглеждате много по-добре, отколкото при предишното ви посещение тук, господин Ходжис. Простете, ако съм ви обидила.

Той не се обижда. Чувства се по-добре от последния път, когато беше в ресторанта. По-леко му е, сякаш е свалил много повече от три-четири килограма.

Илейн се отдалечава; Джейни изчаква сервитьорът да налее кафето, привежда се през масата и изпитателно вперва очи в Ходжис:

— Каква нишка? Кажи ни.

Забележката му е предизвикана от спомена за Доналд Дейвис, който е направил самопризнания не само за убийството на съпругата си, а и за петте жени, намерени мъртви край местата за отдих по магистралите на Средния запад. Скоро чаровникът Дейвис ще бъде в затвора, където несъмнено ще остане до края на живота си.

По време на службата си в полицията Ходжис се е сблъсквал с много подобни случаи.

Не е наивник и не вярва, че всяко убийство бива разкрито, но в повечето случаи рано или късно истината излиза наяве. Само една разплетена нишка (например труп на нечия съпруга в открита мина за добив на чакъл) е достатъчна цялото кълбо да започне да се размотава. Сякаш някаква малко непохватна, но могъща вселенска сила винаги се мъчи да поправи злото. Детективите, разследващи убийство, четат доклади, разпитват свидетели, събират информация, разучават данните от криминалистичните лаборатории… и чакат тази сила да задейства. Когато това се случи (и ако се случи), се разплита нишка от кълбото. Тя често води право към дееца — извършителя, който Мистър Мерцедес нарича в писмата си „ деятел “.

— Може би Оливия Трилони наистина е чувала призрачни гласове — промърморва. — Как мислите?

Излизат на паркинга. Преди да се качи на стария си, но запазен джип, подарък от родителите му за рождения ден, Джером казва на Джейни колко се радва, задето са се запознали, и я целува по страната. Тя се изненадва, но явно е зарадвана от жеста му.

Младежът се обръща към Ходжис:

— Нещо за утре, Бил? Трябва ли ти помощ?

— Само да провериш онова, за което те помолих, за да не губим време, когато преглеждаме файловете в компютъра на Оливия.

— Работя по въпроса.

— Чудесно. Поздрави на вашите.

Джером се усмихва:

— Знаеш ли, ще предам поздравите ти на татко, но за майка ми… — Тайрон Зевзека се появява за кратко. — Тъз седмица шъ бегъми от нея кът дявол от тамян.

Ходжис озадачено повдига вежди.

— Сдърпал си се с майка си ли? Не е типично за теб.

— Не, просто е кисела. И я разбирам.

— Защо е кисела?

— Ох, в четвъртък вечер в ЦКИ ще пеят „Раунд Хиър“ — възможно най-лигавата момчешка банда. Барб, приятелката ѝ Хилда и още хлапачки от класа им са луди по тези смотани келеши, дето свирят блудкави бози.

— На колко години е сестра ти? — пита Джейни.