— Съжалявам, мамо — промърморва на трупа, обвит с бял саван. — Не си виновна. Виновен е дъртият ДВО. Да, Брейди купи кутиите с „Пор-мор“, за да отрови кучето, но само за да бръкне в здравето на Ходжис и да го побърка. А стана така, че самият той се побърка. Да не говорим за бъркотията в дневната. Сума време ще му отнеме да почисти гадорията, но първо ще свърши нещо друго.
Вече се е овладял и този път уредите се подчиняват на гласовите му команди. Без да губи време, той сяда пред компютър 3 и влиза в „Синия чадър на Деби“. Съобщението му до Ходжис е лаконично:
Ще те убия.
Няма да разбереш откъде ти е дошло.
В понеделник, два дни след смъртта на Елизабет Уортън, Ходжис отново е в италианския ресторант „Демазио“. При последното си посещение обядва с бившия си партньор. Този път ще вечеря в компанията на Джером Робинсън и Джанел Патерсън.
Джейни му прави комплимент за костюма, който сега му е съвсем по мярка, макар че е свалил само няколко килограма (кобурът с глока на бедрото почти не издува панталона му). Джером е възхитен от кафявата филцова шапка, която Джейни купи същия ден и тържествено връчи ма Ходжис с думите:
— Сега си частен детектив, а всеки уважаващ себе си частен детектив трябва да има филцова шапка, която да нахлупва над едната вежда.
Джером я пробва и я килва по „детективски“.
— Какво ще кажете? Приличам ли на Боги? 69 69 Хъмфри Богарт в ролята на Филип Марлоу — частен детектив, главен герой в прочутите романи на Реймънд Чандлър. — Б. пр.
— Уви, ще те разочаровам — Боги беше бял.
— Бял като сняг — добавя Джейни.
— Да, бе, вярно. — Джером подхвърля шапката на Ходжис, а той я слага под стола си, като се предупреждава да не я забрави на излизане. Или да не я настъпи.
Доволен е, че двамата му приятели веднага си допадат. След шегите с шапката ледът вече е разчупен и Джером — мъдър за възрастта си според Ходжис — постъпва като зрял човек: хваща ръцете на Джейни и ѝ поднася съболезнования за загубата ѝ.
— За двете — добавя. — Знам, че загубихте и сестра си. Ако с моята сестра се случи нещо, ще умра от мъка. Барб често ме ядосва, но много я обичам.
Джейни му благодари с усмивка. Тъй като Джером е непълнолетен, за да консумира алкохол, поръчват чай с лед за всички. Джейни го разпитва за плановете му с учението и когато чува за Харвард, забелва очи и възкликва с подобие на негърски акцент:
— Ха-вад! Шъ са гръмна!
— Господарят Ходжис шъ тряя да си земи друу градинарчи — влиза в тона ѝ Джером и тя се разсмива толкова силно, че се задавя и изплюва в салфетката си парченце скарида. Става ѝ неловко и се изчервява, но Ходжис се радва на смеха ѝ. Старателно положеният грим не прикрива напълно бледността ѝ и сенките под очите ѝ.
Пита я дали леля Шарлот, чичо Хенри и Холи Мрънкалото са доволни от престоя в Шугър Хайтс, при което тя се хваща за главата, сякаш я мъчи силно главоболие.
— Днес леля Шарлот ми се обади шест пъти. Не преувеличавам. Шест . Първия път съобщи, че Холи се събудила през нощта, не се ориентирала къде е и изпаднала в паника. Леля ми била на косъм да извика линейка, но чичо Хенри подхванал с Холи разговор за НАСКАР 70 70 NASCAR ( National Association for Stock Car Auto Racing ) — автомобилни състезания, провеждани в САЩ. — Б. пр.
и така я успокоил. Тя е луда по тези състезания. Доколкото разбрах, не пропуска нито едно по телевизията. Джеф Гордън 71 71 Джефри Майкъл Гордън (1971-) — американски професионален автомобилен състезател. — Б. пр.
ѝ е идол. — Джейни вдига рамене. — Да не повярваш.
— На колко е години тази Холи?
— Горе-долу на моята възраст. Но страда от известно… как да се изразя… забавяне на емоционалното развитие.
Джером обмисля думите ѝ, после казва:
— Може би трябва да се насочи към Кайл Буш 72 72 Кайл Томас Буш (1971-) — американски професионален автомобилен състезател и собственик на отбор. — Б. пр.
.
— Този пък кой е?
— Все едно.
Джейни обяснява, че леля Шарлот ѝ се е обаждала още пет пъти, за да изрази удивлението си от сметката за електричеството, която била непоносима; да сподели, че съседите се държат враждебно; да съобщи, че в къщата има прекалено много картини от съвременни майстори, които не са по вкуса ѝ; да изтъкне (по-точно да обяви), че ако Оливия е смятала полилеите за направени от венецианско стъкло, значи от магазина са я пратили за зелен хайвер. Последното обаждане — точно преди тя да тръгне към ресторанта — било най-вбесяващо. Чичо Хенри заявил, че е проверил как стоят нещата и че още имали време да се откажат от кремацията. Бил разстроен от идеята за такова варварско („викингско“ по думите му) — погребение, а Хол и дори не искала да се говори по въпроса, защото ѝ призлявало.
Читать дальше