Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Пак чува глухия тропот, който го посрещна при влизането вкъщи — стъпалата на майка му се удрят в пода, вдигат се и пак се удрят, все едно тя марширува на място. Гърбът ѝ се извива като дъга, ръцете ѝ се изпъват нагоре — сега не само марширува, но и сигнализира като рефер, че голът се зачита. Единият ѝ крак конвулсивно потреперва и ритва масичката. Чашата с недопития коктейл пада на пода.

— Мамо!

Тя полита назад върху облегалката на дивана, след това рязко се накланя напред. Очите ѝ, изпълнени с нечовешка болка, са приковани в Брейди. От гърлото ѝ излизат нечленоразделни звуци — може би се опитва да каже името му, може би — не.

Какво се даваше на пострадали от отравяне? Сурови яйца ли? Или кока-кола? Не. Кока-колата помага при стомашно разстройство, а нейният случай е много по-тежък.

„Трябва да бръкна с пръсти в гърлото ѝ — мисли си той. — Да предизвикам повръщане.“

Но сега пък зъбите ѝ се разтракват в бесен марш и Брейди колебливо отдръпва ръка и затиска с длан устата си. Забелязва, че майка му почти е прегризала долната си устна — от това най-вероятно е и кръвта по горнището на пижамата ѝ.

— Брейуи! — Тя си поема въздух и захриптява: — Зъни… евет… енайсет!

„Звънни на 911“

Брейди изтичва до телефона, вдига слушалката и чак тогава осъзнава, че не може да повика помощ. Ще последват твърде много въпроси, на които няма как да отговори. Връща слушалката на вилката и се втурва обратно при майка си.

— Защо си ровила там, майко? Защо?

— Брейуи! Евет… енайсет…

— Кога го изяде? Колко време мина?

Стъпалата ѝ отново забарабаняват по пода. Тя рязко отмята глава, изцъклените ѝ очи се взират в тавана за секунда-две, после главата ѝ клюмва. Отново се чува гъргоренето — сякаш вода си пробива път през частично запушена тръба. Устата на отровената жена се разтяга, от гърлото ѝ изригва бълвоч и на скута ѝ се образува локва. Боже господи, половината е кръв!

Брейди си спомня как понякога му се искаше да е мъртва. „Но не съм искал да стане така — казва си. — Не и по този начин.“

Хрумва му нещо — сякаш лъч светлина озарява бушуващ океан. В интернет ще намери указания как да ѝ окаже първа помощ. В интернет има всичко.

— Ще ти помогна — прошепва, — но ще те оставя сама за малко. Ти… ти чакай тук, мамо. Опитай се да…

Без малко да ѝ каже: „ Опитай се да се отпуснеш. “

Затичва се към кухнята и към вратата към мазето. Там, долу, ще научи как да я спаси. Дори да не научи, поне няма да я гледа как бере душа.

Думата, която включва осветлението, е контрол, но дори след като Брейди я произнася за трети път, мазето остава тъмно. Ами да — програмата за гласово разпознаване не реагира, защото гласът му е променен. Нима е чудно? Мамка му, нима е чудно?

Натиска ключа на стената и щом лампите светват, затваря вратата, за да не чува ужасяващите звуци от дневната, после слиза по стълбището.

Дори не се опитва да активира компютрите с гласова команда, включва само номер 3 чрез бутона зад монитора. На екрана се появяват цифрите, отброяващи назад до „Пълно заличаване“. Той въвежда паролата си и ги спира. Не търси в интернет противоотрова за стрихнин: знае, че е твърде късно, и докато седи в своето безопасно местенце, си позволява да си го признае.

Знае също как се е случило. Вчера тя пази поведение, остана трезва цял следобед, за да му приготви хубава вечеря, и днес си е наваксала. Насвяткала се е до козирката и е решила да хапне нещо, за да поизтрезнее, преди любимият ѝ син да се е върнал. Не е открила нищо привлекателно нито в килера, нито в хладилника. После си е спомнила малкия хладилник в гаража. Безалкохолните не са я интересували, надявала се е да има някакви пакетирани закуски. Само че е открила нещо още по-хубаво — найлонов плик с прясна кайма за хамбургери.

Брейди се сеща за една стара пословица: „Ако нещо може да се изпорти, то задължително ще се изпорти.“ Май го наричаха „принципът на Питър“. Влиза в интернет да провери. Бързо открива, че не е принципът на Питър, а закон на Мърфи. На името на някой си Едуард Мърфи. Инженер, работил за Военновъздушните сили на САЩ. Ти да видиш!

Продължава да сърфира. Влиза в няколко сайта, играе пасианси. Когато тропотът от горния етаж се усилва, решава да послуша музика на своя айпод. Нещо ободряващо. Например на „Стейпъл Сингърс“ 67 67 „Стейпъл Сингърс“ — американска вокална група от втората половина на XX век, изпълнявала госпъл и соул музика. — Б. пр. .