Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

До шест часа (горе-долу по времето, Когато Брейди Хартсфийлд се връща вкъщи и заварва майка си да приготвя салата с риба тон) повечето формалности са уредени. В седем без десет в алеята пред болницата влиза белият кадилак на погребалната агенция и завива към задния двор. Хората с катафалката знаят къде да спрат — идвали са тук вече много пъти.

Джейни поглежда Ходжис — лицето ѝ е бледо, устните ѝ потреперват.

— Не съм сигурна, че ще мога да…

— Аз ще се погрижа.

Процедурата е стандартна — той дава на погребалния агент и помощника му подписания смъртен акт, а те му връчват разписка. „Не е много по-различно от покупка на автомобил“ — си казва Ходжис. Когато се връща, заварва Джейни пак да седи на бронята на линейката. Сяда до нея и хваща дланта ѝ. Тя здраво я стисва. Двамата гледат бялата катафалка, докато се скрива от погледите им. После се качват на тойотата и потеглят към хотела.

Хенри Сироа, пълен мъж е влажно ръкостискане, пристига в осем. Шарлот Гибни се появява час по-късно, дава наставления на носача, който върви с куфарите ѝ пред нея, и се оплаква от ужасното обслужване в самолета.

— И разни бебета реват — възмущава се тя. — Да не ви разправям!

Те не проявяват интерес, но тя все пак разправя. За разлика от шишкавия си брат е тънка като вейка и недоверчиво впива в Ходжис воднистите си очи. До нея като сянка се движи дъщеря ѝ Холи, стара мома на възрастта на Джейни, но далеч не е така привлекателна като нея. Холи Гибни не говори, а мрънка, и избягва да гледа събеседниците си в очите.

— Искам да видя Бети — обявява леля Шарлот, след като сдържано прегръща племенницата си. Изглежда, мисли, че ковчегът, в който госпожа Уортън лежи сред лилии и карамфили, е положен във фоайето на хотела.

Джейни обяснява, че мъртвата вече е пренесена в погребалния салон на агенция „Соумс“, където в сряда следобед — след поклонението във вторник и кратка религиозна служба в сряда сутрин — тленните ѝ останки ще бъдат кремирани.

— Кремацията е варварство — оповестява чичо Хенри. Всичко, което тези двамата изричат, звучи като официално съобщение.

— Такова беше нейното желание — промърморва Джейни. Говори тихо и любезно, но Ходжис забелязва, че лицето ѝ пламва.

Хрумва му, че роднините може да поискат да видят писмен документ с изрично споменатото желание за кремация, но те си замълчават. Сигурно се сещат за милионите, които Джейни е наследила от сестра си и които може да подели с тях. Или да не подели. Навярно се сещат и как не са си направили труда да посетят по-възрастната си сестра през последните ѝ мъчителни години. При нея е ходила само Оливия, която леля Шарлот не назовава по име, а я нарича „онази с проблемите“. И, разбира се, накрая Джейни се нагърби — с незаздравелите си рани от болезнен брак и с мъчителен развод.

Петимата вечерят в ресторанта на хотела, почти празен в този късен час. От тонколоните над тях звучи музиката на Хърб Алпърт 66 66 Хърбърт „Хърб“ Алпърт (1935) — американски тромпетист, пианист, певец и композитор. — Б. пр. . Леля Шарлот си поръчва салата и се оплаква от дресинга.

— Може да го сервират в каничка, но е купен от супермаркет — оповестява тя.

Дъщеря ѝ промърморва на сервитьора нещо, което звучи като „ чист бейгъл почти течен “. Оказва се чийзбургер, по-препечен. Чичо Хенри си избира „фетучини алфредо“, които засмуква с ефикасността на мощна професионална прахосмукачка. С наближаването на финиша по челото му избиват капчици пот. И за да не се мине, накрая обърсва останките от соса със залък хляб, намазан с масло.

Разговорът се поддържа предимно от Ходжис, който разказва истории от работата си в агенция „Бдителност“. Работата е измислица, но повечето истории са истински и са почерпени от дългогодишния му стаж в полицията. Разказва им за обирджията, който се заклещил, докато се промъквал през прозорче на мазе, и докато се опитвал да се измъкне, останал без панталон (тук Холи леко се усмихва); за дванайсетгодишния хлапак, който се скрил зад вратата и с бейзболната си бухалка цапардосал някакъв крадец; за икономката, която откраднала няколко бижута от работодателката си, а те изпадали изпод бельото ѝ, докато сервирала вечерята. Разполага с богат запас от по-мрачни истории, но не ги разказва.

По време на десерта (Ходжис го пропуска, стреснат от необузданата и неприкрита лакомия на чичо Хенри) Джейни кани роднините си да се настанят в Шугър Хайтс на следващия ден, след което гостите се отправят към хотелските стаи. Шарлот и Хенри изглеждат доволни от перспективата да изследват от първа ръка как живее другата класа. Що се отнася до Холи… казва ли ти някой?