Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Сигурна съм, че Руди ще се съгласи. Не искаш ли да се разберете помежду си?

— Ако ти го помолиш, работата е в кърпа вързана.

Тъпачката започва да се киска, при което телесата ѝ страховито се разтърсват. Докато Брейди сваля работните си дрехи и се преоблича, тя звъни на Руди, който с радост се отказва от неделната си смяна и поема вторника. Това дава на Брейди два свободни следобеда, през които да дебне пред минимаркет „Зоуни“. Два би трябвало да стигнат. Ако момичетата не се появят с кучето през нито един от двата дни, в сряда ще се обади в работата, че е болен. Но не вярва, че ще се наложи.

След фабриката отива в хипермаркет „Крогер“ — и той ще „крогерува“. Взема продукти от първа необходимост — яйца, мляко, масло и корнфлейкс, — след това отива на щанда с месото и купува половин килограм говежда кайма. Деветдесет процента месо без тлъстини. Само най-качественото за последния хамбургер на Одел.

Вкъщи разтоварва в гаража всичко, което е купил от „Градински свят“, като предпазливо слага кутиите с „Пор-мор“ на най-горния рафт. Майка му рядко влиза тук, но не бива да рискува. Под работната маса има малък хладилник — купил го е от един битак за седем долара, направо без пари. Там държи безалкохолните. Мушва пакета с кайма зад кутийките кока-кола и „Маунтин Дю“ и се запътва към кухнята с другите покупки. Там заварва прекрасна гледка: майка му посипва с червен пипер салата с риба тон, която дори изглежда вкусна.

Тя улавя погледа му и се засмива:

— Исках да се реванширам за лазанята. Съжалявам, че я изгорих, но бях ужасно уморена.

„Ужасно пияна“ — си помисля той, но все пак се радва, че не се е предала напълно.

Тя кокетно свива току-що начервените си устни.

— Дай целувчица на мама, муцинко.

„Муцинкото“ я прегръща и я дарява с продължителна целувка. Червилото ѝ има сладък вкус. Тя го перва леко по задника и му казва да отиде да си играе с компютрите си, докато вечерята стане готова.

Брейди изпраща съобщение на ченгето. То е кратко, от едно изречение: „ Ще те разкатая, дядка.“ После си пуска компютърната игра „Заразно зло“ и играе, докато майка му го вика за вечеря. Салатата с риба тон е чудесна и той си сипва втори път. „Муцинка“ всъщност може да готви, ако поиска, и Брейди си премълчава, когато я вижда да си налива първото питие за вечерта — по-голямо от обикновено, за да навакса за две-три по-малки, които е пропуснала следобед. В девет тя отново хърка на канапето.

Брейди се възползва от възможността и влиза в интернет да научи повече за предстоящия концерт. Намира видео в Ю Тюб, в което група пикли се кикотят и обсъждат кое от петте момчета в групата е най-секси. Накрая заключават, че това е Кам, който изпълнява солото в „Погледни ме в очите“ — тъпа песничка, която преди година често пускаха по радиото. Той си представя как металните топчета раздират нахилените им лица, а еднаквите им джинси „Гес“ се превръщат в горящи парцали.

По-късно, след като е помогнал на мама да си легне и се е убедил, че е заспала като пън, той взема каймата, поставя я в купа и я размесва с две чаши „Пор-мор“. Ако това не умъртви Одел, ще премаже дяволското псе с фургона със сладолед.

Леко се подсмихва, като си представя гледката.

Слага отровната кайма в найлонов плик и я пъха обратно в хладилника, като пак внимателно я скрива зад кутийките с безалкохолни напитки. След това също толкова внимателно измива купата и ръцете си с гореща вода и със сапун и добре ги изплаква.

Тази нощ спи като къпан. Не го измъчва главоболие и не сънува мъртвия си брат.

В болницата Джейни и Ходжис имат на разположение малка стая с добра мобилна връзка недалеч от фоайето, в която се уговарят кой с какво ще се заеме при уреждането на погребението.

Ходжис се свързва с погребалната агенция („Соумс“ — същата, която се занимаваше с изпращането на Оливия Трилони) и урежда с управата на болницата мъртвата да бъде натоварена на катафалката. Джейни използва своя айпад (със сръчност, за която Ходжис ѝ завижда), за да свали мостра за некролог от сайта на градския вестник. Тя бързо попълва шаблона, като от време на време промърморва нещо, от което Ходжис долавя фразата „дарения вместо цветя“. След като изпраща некролога по електронната си поща, Джейни изважда от чантата си бележника, в който майка ѝ си е записвала адреси и телефонни номера, и започва да звъни на шепата живи приятели на покойницата. Разговаря с тях сърдечно и спокойно, но не им отделя твърде много време. Гласът ѝ се разтреперва само веднъж, докато съобщава тъжната вест на Алтея Грийн, болногледачката, която почти десет години се грижеше за възрастната жена и беше най-добрата ѝ приятелка.