Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Господи, Джейни. Зле ли е?

— Да. Обадих се на сестра ѝ Шарлот в Синсинати и на брат ѝ Хенри в Тампа. И двамата ще дойдат. Леля Шарлот със сигурност ще доведе и братовчедка ми Холи. — Тя невесело се засмива. — Естествено, че ще довтасат. Нали знаеш стария принцип — следвай парите.

— Искаш ли и аз да дойда?

— Разбира се, но не знам как да обясня присъствието ти. Не върви да те представя като човека, с когото съм си легнала почти веднага след първата ни среща. А ако им кажа, че съм те наела да разследваш смъртта на Оли, до часове децата на чичо Хенри ще го публикуват във Фейсбук. По отношение на клюките чичо Хенри е по-тежък случай от леля Шарлот, но и двамата не са пример за дискретност. За щастие братовчедка ми не е като тях, тя е само откачалка. — Джейни си поема дълбоко въздух и гласът ѝ потреперва. — Боже , колко ми е нужен приятел за подкрепа! Не съм виждала Шарлот и Хенри от години. Не дойдоха на погребението на Оли, нито пък са си правили труда да се заинтересуват от моя живот.

Ходжис се замисля и отсича:

— Ще ме представиш като добър познат. Работил съм за охранителна фирма „Бдителност“ в Шугър Хайтс. Запознали сме се, когато си дошла за отварянето на завещанието ѝ в присъствието на онзи адвокат. Как му беше името? Чам.

— Шрон. — Тя пак си поема въздух и въздиша. — Може и да повярват.

Разбира се, че ще повярват. Ченгетата са царе, когато се налага да се изфабрикува достоверна лъжа за прикритие.

— Идвам, чакай ме.

— Но… нямаш ли работа в града? Свързана с разследването?

— Нищо, ще почака. Ще съм при теб след час. Може би дори по-скоро — в събота движението не е натоварено.

— Благодаря ти, Бил. От все сърце. Ако не съм във фоайето…

— Ще те намеря. Аз съм опитен детектив. — Той си нахлузва обувките.

— Може би трябва да си носиш дрехи за преобличане. Взех три стаи в хотел „Холидей Ин“, който е на две преки от болницата. Ще взема и една за теб. Това е то удобството да си богат. И да имаш платинена карта „Американ Експрес“.

— Джейни, не е проблем да се върна с колата до града.

— Да, но майка може да умре. Ако се случи днес или през нощта, наистина ще ми е нужен приятел. За… за… сещаш се, за…

Сълзите я задавят и тя не довършва мисълта си. Не е необходимо, защото Ходжис знае какво ще каже. „За уреждане на погребението.“

След десет минути вече пътува на изток към „Слънчев кът“ и Окръжната болница в Уорсо. Очаква да намери Джейни в чакалнята пред интензивното отделение, но я заварва на двора, седнала на бронята на паркирала линейка. Спира до нея, тя се качва в колата и един-единствен поглед към изпитото ѝ лице и хлътналите ѝ очи му казва всичко.

Джейни запазва самообладание, докато той паркира, но след това се срива. Ходжис я прегръща. Тя му казва, че Елизабет Уортьн си е отишла от този свят в три часа и петнайсет минути.

„Тъкмо когато се обувах“ — си помисля Ходжис и я прегръща още по-силно.

Сезонът на Малката лига е в разгара си и Брейди прекарва втората половина на този слънчев ден в парка „Макгинис“, където се провеждат мачове на три игрища. Топло е и търговията със сладолед върви. Цяла армия момиченца са дошли да гледат как по-малките им братчета се състезават на терена и докато чакат на опашката за сладолед, единственото, за което говорят (или поне единственото, което Брейди чува), е предстоящият концерт на група „Раунд Хиър“ в ЦКИ. Изглежда, всички се канят да отидат. Брейди е решил, че и той ще отиде. Само трябва да измисли как да влезе в залата с елека-бомба, който е заредил с метални топчета и с блокчета пластичен експлозив.

„Прощаването ми с публиката — казва си. — Каква сензация ще предизвика!“

Мисълта повишава настроението му. Както и продажбите — до четири часа свършват дори плодовите близалки. Връща се в сладоледената фабрика, връчва ключовете на Шърли Отън (която сякаш кисне там денонощно) и я пита дали може да се размени с Руди Станхоуп, който е на смяна в неделя следобед. Неделите са натоварени — разбира се, ако времето благоприятства — и трите камиона на Лоуб обслужват не само парк „Макгинис“, но и другите четири големи парка в града. Брейди придружава молбата си с обаятелната момчешка усмивка, по която Шърли толкова си пада.

— С други думи — казва тя — искаш два свободни следобеда един след друг.

— Точно. — Обяснява, че майка му иска да посети брат си, което означава поне едно преспиване, а може би и две. Разбира се, братът е измислен, а единственото пътуване, което майка му предприема напоследък, е вълнуващата екскурзия от дивана до барчето с алкохола и обратно.