Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Стаите на тримата са на първия етаж, а Джейни и Ходжис са на третия. Когато стигат до двете съседни врати, тя го пита дали ще спи при нея.

— Без секс — добавя. — Никога не съм изпитвала по-малко сексуално желание. Само че… не искам да съм сама.

Ходжис го устройва. И бездруго се съмнява, че ще може да се прояви като полов атлет. Мускулите на корема и краката още го болят от предишната нощ. „И то при положение, че активната беше тя“ — напомня си. Двамата се пъхват под завивката и Джейни се сгушва до него. Той усеща топлото ѝ, стегнато тяло и не може да повярва. Не може да повярва, че я има . Да, в момента не чувства сексуално желание, но се радва, че старата дама беше така любезна да получи удар, след като с Джейни се любиха, а не преди това. Доста цинично е, но е факт. Корин, бившата му жена, често казваше, че мъжете са родени мръсници.

Джейни се намества на рамото му като на възглавница.

— Радвам се, че дойде.

— И аз. — Искрен е.

— Според теб знаят ли, че сме си легнали заедно?

Ходжис се замисля.

— Леля Шарлот знае, но дори да не бяхме, пак щеше да знае.

— Сигурен си, защото си опитен…

— Точно така. Хайде, Джейни, заспивай.

Тя заспива, но когато Ходжис се събужда посред нощ, за да отиде до тоалетната, я вижда да седи до прозореца. Гледа навън и плаче. Той слага ръка на рамото ѝ. Джейни го поглежда.

— Събудих те. Извинявай.

— Не, редовно ходя до тоалетната по това време. Добре ли си?

— Да. Да . — Тя се усмихва и като малко дете избърсва сълзите си с юмруци. — Но се ненавиждам, че изпратих мама в „Слънчев кът“.

— Защо се упрекваш? Нали тя го е поискала?

— Да, така е. Въпреки това се чувствам гузна. — Тя тъжно го поглежда, в очите ѝ блестят сълзи. — Ненавиждам се и задето стоварих цялото бреме на раменете на Оливия, а аз останах в Калифорния.

— Като опитен детектив ще изкажа предположението, че си се опитвала да спасиш брака си.

Тя печално се усмихва:

— Добър човек си, Бил. Хайде, върви в тоалетната.

Като се връща, Джейни отново е в леглото. Той ляга така, че да е прилепен до гърба ѝ, прегръща я и двамата спят непробудно до сутринта.

Рано в неделя сутринта, преди да вземе душ, Джейни му показва как да използва айпада. Той отваря „Синия чадър на Деби“ и намира ново съобщение от Мистър Мерцедес — лаконично и заплашително: „ Ще те разкатая, дядка.“

— Да. Ясно ми е как се чувстваш — казва той и за своя изненада се разсмива.

Джейни излиза от банята, загърната в кърпа. Около нея се носи пара — като специален ефект от холивудски филм. Пита го на какво се смее. Той ѝ показва съобщението, но на нея не ѝ се струва забавно.

— Надявам се, че знаеш какво правиш.

И Ходжис се надява. Сигурен е в едно: Когато се прибере вкъщи, ще извади от сейфа в спалнята си своя глок — пистолета, който носеше, когато беше на активна служба — и отново ще започне да го носи навсякъде. „Бияча“ вече не е достатъчен.

Телефонът на шкафчето до двойното легло иззвънява. Джейни вдига слушалката, казва няколко думи и затваря.

— Беше леля Шарлот. Предлага веселата ни дружинка да се събере след двайсет минути на закуска. Мисля, че няма търпение да отиде в Шугър Хайтс, за да преброи сребърните прибори.

— Добре.

— Каза още, че леглото е прекалено твърдо и се е наложило да изпие противоалергично хапче заради възглавниците, пълни с изкуствена вата.

— Хъм. Джейни, компютърът на Оливия още ли е в къщата в Шугър Хайтс?

— Разбира се. В стаята, която използваше за кабинет.

— Можеш ли да я заключиш, за да не влизат там?

Тя тъкмо закопчава сутиена си и застива за секунда с лактите назад: типична женска поза.

— Майната им, ще им забраня да влизат! Няма да позволя на тази жена да ме тормози. Какво мислиш за Холи? Разбираш ли какво говори?

— Помислих, че си поръчва „чист бейгъл“ за вечеря — признава Ходжис.

Джейни се отпуска на стола, на който седеше през нощта и плачеше — сега обаче се смее.

— Миличък, ти си некадърен детектив. Което в случая означава способен.

— Когато мине погребението и те си тръгнат…

— Най-късно в четвъртък — прекъсва го Джейни. — Ако останат и ден повече, ще се наложи да ги убия.

— И никой съд няма да те признае за виновна. Та като си тръгнат, ще помоля моя приятел Джером да погледне компютъра на Оливия. Щях да го доведа по-рано, но…

— Няма да го оставят на мира. Нито пък мен.

Ходжис си спомня любопитния поглед на леля Шарлот и кима, а тя добавя: