Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Ходжис и Джером седят на стълбите на верандата и разговарят за призраци.

Еджмонт Авеню напомня на военна зона, но след като е на юг от Лоубрайър, поне е бяла военна зона, населена с потомци на земеделци от Кентъки и Тенеси, които са се преселили тук след Втората световна война, за да намерят препитание във фабриките. Сега фабриките са затворени и повечето жители са наркомани, превключили на хероин „черна смола“, след като оксиконтинът стана прекалено скъп. От двете страни на улицата се намират барове, заложни къщи, бюра за бързи кредити и пунктове за осребряване на чекове — всичките затворени в съботното утро. Работят само минимаркет „Зоуни“ и пекарня „Бейтул“, откъдето са извикали компютърен техник.

Брейди паркира фолксвагена на „Киберпатрул“ пред пекарнята, за да го държи под око, ако някой се опита да го задигне, взема сервизното куфарче и влиза в царството на хубавите миризми. Маймуната зад щанда — смугъл пакистанец — спори с клиент, размахващ карта „Виза“, и посочва картонената табела с надпис: „ПРОБЛЕМ С КОМПЮТЪРА — ПРИЕМАТ СЕ САМО ПАРИ В БРОЙ“.

Компютърът на пакистанската маймуна е забил. Хвърляйки поглед на „бръмбара“ отвън през трийсет секунди, Брейди изпълнява „Ритуалния танц за забил компютър“, който представлява едновременно натискане на клавишите Alt, Ctrl и Del. На екрана се отваря диспечерът на задачите, който показва, че програмата „Експлорър“ не реагира.

— Льошо? — пита пакистанецът с тревога. — Моля, кажи мене, че не много льошо.

При друг случай Брейди би разиграл театър, не защото се надява на бакшиш — такива като Бейтул не дават нито цент, — а заради удоволствието да види как пакистанецът започва да се поти още по-обилно — капките пот по челото му са мазни като олио. Но не и днес. Днес идването тук е само повод да напусне „Дискаунт Електроникс“, за да напазарува, и затова иска да приключи максимално бързо.

— Не, оправих го, господин Бейтул — отговаря, натиска командата за приключване на задачата и рестартира компютъра на мазната маймуна. След секунда връзката с касовия апарат е възстановена и на екрана се появяват иконките на четирите кредитни карти.

— Ти гений! — изкрещява Бейтул. За миг Брейди изпада в ужас, че това смърдящо на парфюм говедо може да го прегърне.

Брейди напуска рая на селяците и потегля на север към летището. В търговския център „Бърч Хил“ има магазин „Всичко за дома“, където сто на сто ще намери всичко необходимо, но той се отправя към търговския комплекс „Скайуей“. Намислил е нещо рисковано, безразсъдно и ненужно и е безсмислено да увеличава риска, като отиде в магазин, разположен под един покрив с „Дискаунт Електроникс“. Не сери там, където ядеш.

Ето защо избира хипермаркета „Градински свят“ в „Скайуей“ и още с влизането разбира, че е направил правилен избор. Магазинът е грамаден и в събота по обед през този пролетен ден е претъпкан с клиенти. Той взема две кутии „Пор-мор“ от отдела за пестициди и ги слага в количката, която за камуфлаж вече е напълнил със стоки за градината: тор, мулч, семена и градинско гребло с къса дръжка. Съзнава, че е лудост да купува тази отрова, при положение че вече е поръчал и след няколко дни пратката ще пристигне на безопасния адрес, но не може да чака. Не може да чака нито миг. Вероятно ще успее да отрови кучето на чернилките чак в понеделник, може би дори във вторник или в сряда, но трябва да прави нещо. За да чувства, че… как го беше казал Шекспир? Че се е опълчил сам срещу море от мъки 65 65 Цитат от известния монолог „Да бъдеш или да не бъдеш“, „Хамлет“, действие III, сцена 1. — Б. пр. .

Той стои на опашката с количката и си мисли, че ако младата жена на касата (и тя маймуна от арабския свят — градът е наводнен с тях) му каже нещо за кутиите „Пор-мор“, дори нещо напълно безобидно като „Този препарат наистина е ефикасен“ — ще се откаже. Твърде голям е рискът да бъде разпознат и идентифициран: „ О, да, сещам се за тоя младеж — изглеждаше изнервен. Купи градинско гребло и отрова за порове. “

„Може би трябваше да си сложа черните очила — казва си. — Тук сума народ е с черни очила и нямаше да се набивам на очи.“

Но вече е твърде късно. Оставил е черните си очила марка „Рей Бан“ в субаруто пред „Бърч Хил“. Остава му само да стои на опашката и да си заповядва да не се поти. Което е все едно да кажеш на някого да не мисли за синя полярна мечка.

„ Забелязал го, защото се потеше много — ще каже на полицията мазната арабка (която сигурно е роднина на Бейтул). — И защото купи отрова за порове. Тази със стрихнина. “