Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Норм Хартсфийлд беше електротехник в компания „Електрозахранване — Централни щати“. Катереше се по електрическите стълбове, отстраняваше повреди и получаваше висока заплата, но имаше по-високи цели в живота. Може би те са били в ума му през онзи ден на шосе 51 и не е внимавал, може би просто е загубил равновесие и се е подпрял където не трябва. Каквито и да е била причината, изходът беше фатален. Колегата му написал в рапорта си, че открили къде е прекъснато захранването, и тъкмо привършвали с отстраняването на повредата, когато се чуло някакво пращене — звукът от електрическия ток с напрежение двайсет хиляди волта, който преминавал през тялото на Норм Хартсфийлд. Колегата погледнал нагоре и видял как Норм полита към земята от шестнайсет метра височина. Лявата му ръка била овъглена, ръкавът на униформата му бил обгърнат от пламъци.

Спестяванията на съпрузите Хартсфийлд, пристрастени към кредитните карти като повечето американци от средната класа в края на миналия век, възлизаха на по-малко от две хиляди долара. Сумата не беше голяма, обаче Норм имаше прилична застраховка, а и „Електрозахранване — Централни щати“ кихна още седемдесет хилядарки срещу подписа на Дебора Ан върху документ, освобождаващ компанията от отговорност за смъртта на съпруга ѝ. За Дебора Ан сумата беше колосална. Изплати ипотеката на къщата и купи нова кола. Не ѝ дойде наум, че много често птичето на щастието кацва на рамото ти само веднъж.

Преди да се запознае с Норм, тя беше фризьорка и когато овдовя, се върна към същата професия. Около шест месеца след смъртта на съпруга си започна да излиза с мъж, когото беше срещнала случайно в банката; обясни на Брейди, че засега той бил само младши мениджър, но с добри перспективи за израстване в кариерата . Един ден го доведе вкъщи. Той закачливо разроши косата на Брейди и го нарече „ шампион “. Закачливо разроши косата на Франки и го нарече „ малък шампион “. Брейди не го хареса (този тип имаше големи зъби като на вампир във филм на ужасите), но не показа неприязънта си. Вече се беше научил да нахлузва маската с усмихнатото лице и да не издава чувствата си.

Една вечер, докато чакаше Дебора Ан да се приготви, за да отидат на вечеря, приятелят ѝ каза на Брейди:

— Майка ти е чаровница и ти приличаш на нея.

Брейди усмихнато му благодари и мислено му пожела да пукне при катастрофа. Разбира се, когато е сам в колата, а не с Дебора Ан. Този човек с вампирски зъби нямаше право да заема мястото на баща му.

То се полагаше на него — Брейди.

Франки се задави с ябълка, докато гледаха „Блус Брадърс“ — филм, който минаваше за смешен. На Брейди не беше забавен, но майка му и Франки се заливаха от смях. Дебора Ан беше щастлива, гримирана и натъкмена, защото пак щеше да излиза с приятеля си. След малко щеше да дойде детегледачката — тъпа лакома патка, която само чакаше да види гърба на Дебора и се завираше в хладилника да търси нещо за хапване, та да не ѝ отслабне дебелият задник.

На масичката пред канапето стояха две купички — едната с пуканки, другата с ябълкови резенчета, посипани с канела. На екрана на телевизора някакви хора пееха в църква и единият от братята Блус се премяташе през глава по пътеката към олтара, Франки седеше на пода и като гледаше как дебелият Блус прави цигански колела, се закиска. Спря, колкото да си поеме въздух, в този миг парченце ябълка, поръсено с канела, заседна в гърлото му. Той се загърчи и впи нокти в гърлото си.

Дебора изкрещя и го вдигна. Почти го прегъна на две, за да изкара парчето ябълка. Само че то не излезе. Лицето на Франки почервеня. Тя бръкна с пръсти в гърлото му, опитвайки се да извади парчето. Не можа. Лицето на Франки започна да бледнее.

— Боже мой! — извика Дебора Ан и се втурна към телефона. Вдигна слушалката и изкрещя на Брейди: — Недей да стърчиш като кретен! Удари го по гърба!

Брейди не обичаше да му крещят и майка му никога не го беше наричала кретен, но все пак удари Франки по гърба. Удари го силно . Парчето ябълка не излезе. Лицето на задавения започна да посинява. На Брейди му хрумна идея. Хвана брат си за глезените и го провеси с главата надолу. Парчето ябълка си остана заклещено в гърлото на малкия.

— Да не си посмял да ни скапеш живота! — кресна му Брейди.

Франки продължи да диша (всъщност от гърлото му се изтръгваше само някакво забързано, накъсано свистене), но престана малко преди пристигането на „Бърза помощ“. Най-после линейката дойде и парамедиците, облечени в черно, се втурнаха в дневната. Отпратиха Брейди в кухнята и той не видя какво направиха на брат му, но майка му пищеше, а после на килима имаше кръв.