Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— О, божичко — изпъшква, — хлапакът обикаля квартала от пет-шест години. Колко ли первази на тротоари е ожулил със звънливото си фургонче?

— Не знам. — Ходжис става. — Сигурно десетки. — Подава ръка и другият мъж я разтърсва. Ето още нещо, което Ходжис е открил, откакто е в оставка: съседите му имат свои истории и индивидуалности. Някои даже са интересни. Пъха тефтерчето си в джоба и забелязва как Боуфингър изведнъж се намръщва. — Какво? — пита го и се наежва.

Онзи посочва къщата отсреща:

— Нали не ядохте от нейните бисквитки?

— Напротив, хапнах си. Защо?

— Ами, съветвам ви поне няколко часа да стоите по-близо до тоалетната.

Когато се прибира вкъщи, ходилата му туптят, глезените му надават писък в горно „до“ и лампичката на телефонния секретар намига. Той натиска бутона за възпроизвеждане и чува развълнувания глас на Питър Хънтли: „Обади ми се! Не е за вярване! Копеле, направо фантастично!“

Изведнъж Ходжис изпитва ирационалната убеденост, че Пийт и новата му хубава партньорка Изабел са заловили Мистър Мерцедес. Обземат го завист и, колкото и да е идиотско, гняв. Сърцето му заблъсква като лудо, той натиска бутона за бързо избиране на Пийт, но се включва гласовата поща.

— Прослушах съобщението ти — казва Ходжис. — Свържи се с мен при първа възможност.

Затваря телефона, сяда и зачаква, като барабани с пръсти по бюрото. Казва си, че няма никакво значение кой ще хване онзи долен психопат, но всъщност има. Ако колегите го изпреварят, това определено значи, че кореспонденцията му с мръсния „деятел“ (странно как тази дума му заседна в главата) ще излезе наяве, а това ще го постави в крайно неприятно положение. Но най-важното е друго. Най-важното е, че без Мистър Мерцедес Ходжис ще се върне в изходно положение: пред телевизора с глупавите следобедни предавания и с револвера на баща си в ръката.

Изважда бележника и започва да пренася на лист хартия записките си от обиколката на квартала. След минута-две обаче връща бележника обратно в папката и я хлопва. Ако Пийт и Изи Джейнс са заловили мръсника, пикапите и зловещите черни джипове на госпожа Мелбърн са без значение.

Хрумва му да влезе в „Синия чадър на Деби“ и да изпрати на merckillсъобщение: „Гепиха ли те?“

Нелепа, но странно изкусителна идея.

Телефонът иззвънява и той го вдига моментално, обаче не е Пийт, а сестрата на Оливия Трилони.

— О, вие ли сте — промърморва той. — Здравейте, госпожо Патерсън, как сте?

— Добре съм — отговаря тя, — но аз съм Джейни, помниш ли? Аз съм Джейни, ти си Бил.

— Джейни, да, добре.

— Май не се радваш на обаждането ми, Бил.

Да не би случайно да флиртува с него? Колко хубаво би било.

— Не, не, радвам се, но засега нямам какво да ти докладвам.

— Не съм и очаквала. Става въпрос за мама. Телефонира ми сестрата от „Слънчев кът“. Бях я помолила да ми съобщи веднага, ако съзнанието на мама се проясни. Случва ѝ се от време на време.

— Да, ти ми каза.

— Жената се обади преди малко. Мама е съвсем на себе си, поне засега. Може да се задържи така ден-два и след това — отново в облаците. Още ли държиш да я посетиш?

— Да, бих искал — отговаря Ходжис предпазливо, — но следобед. Чакам важно обаждане.

— Да не би да е за онзи тип с мерцедеса? — Джейни е развълнувана. „И аз би трябвало да се вълнувам“ — мисли си той.

— И аз това се питам. Може ли да ти се обадя след малко?

— Разбира се. Имаш ли номера на мобилния ми телефон?

— Да.

— Да — повтаря тя леко присмехулно. Ходжис неволно се усмихва, въпреки че нервите му са опънати. — Обади ми се при първа възможност.

— Добре. — Той прекъсва връзката и телефонът е още в ръката му, когато иззвънява пак. Този път наистина е Пийт. По гласа му личи, че не е на себе си от радост:

— Били! Вече го разпитвам, вкарахме го в четвърта стая, онази, за която ти казваше, че ти е на късмет? Излязох за малко, защото не можех да не ти се обадя! Спипахме го, партньоре, спипахме го кучия му син!

— Кого спипахте? — пита Ходжис, опитвайки се да говори спокойно. Пулсът му вече е равномерен, но силните удари на сърцето му отекват в слепоочията му: бум, бум, бум .

— Шибания Дейвис! — извиква Пийт. — Кого другиго!?

Дейвис. Не Мистър Мерцедес, а Дони Дейвис, фотогеничният мръсник, който уби жена си. Бил Ходжис облекчено затваря очи. Не би трябвало да изпитва облекчение, но…

— Значи — казва — трупът, който са открили до вилата, е на Шийла Дейвис? Сигурен ли си?