Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Ще се опитам — казва галантно.

— Налага ми се да отскоча отсреща до Хелън Уилкокс — изчуруликва тя. — Ще се забавя само няколко минути. В кухнята има топло кафе, ако ти се пие.

И го оставя сам в луксозната къща, из стаите на която сигурно са разхвърлени бог знае колко скъпи бижута. Няма защо да се страхува. Брейди никога няма да открадне от клиент. Може да го хванат на местопрестъплението. Даже да не го спипат, кой ще е най-вероятният заподозрян? Не е трудно да се сетиш. Не се измъкна невредим, след като направи на кайма онези безработни идиоти пред Общинския център, за да свие някакви си диамантени обици, които дори не знае как да пласира! Не, разбира се!

Изчаква да чуе хлопването на външната врата, отива в салона и през прозореца наблюдава как Пола Ролинс придружава пищните си цици през улицата. Щом се скриват от погледа му, той се връща в кабинета, пропълзява под бюрото и пъха щепсела на компютъра в контакта. Тя сигурно го е извадила от мрежата, за да включи прахосмукачката, и после е забравила да го пъхне обратно.

Компютърът иска парола. Нехайно, за да убие времето, гой написва „ПОЛА“, и се появява десктопът с всичките ѝ файлове. Боже, хората са толкова тъпи.

Влиза в „Синия чадър на Деби“, за да провери дали дебелият ДВО му е писал. Не е, но Брейди изведнъж решава да му изпрати съобщение. Защо пък не?

Знае от гимназията, че ако умуваш дълго върху съчинението си, нищо не излиза. Главата ти се препълва с идеи, които се блъскат една в друга. Най-добре е да стреляш, без много да му мислиш. Така изпраска писмото до Оливия Трилони — страст и вдъхновение, бейби! Така изстреля и писанието до Ходжис, макар че после го препрочете доста пъти, за да се увери, че е последователен в стила.

Сега пише в същия стил — само си напомня да е кратък.

Откъде знам за мрежичката за коса и за белината ли, детектив Ходжис? ТЕЗИ ФАКТИ са неразгласени, защото не бяха споменати нито във вестниците, нито по телевизията. Казвате, че не сте глупак, но НА МЕН МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СТЕ ТЪП КАТО ГАЛОШ. Най-вероятно мозъкът Ви е прогнил от гледане на телевизия!

КАКВИ неразгласени данни?

ОЧАКВАМ ДА МИ ОТГОВОРИТЕ!

Преглежда написаното и прави една промяна: изтрива тиренцето в „най-вероятно“. Не му се вярва полицията да се заинтересува от неговата личност, но знае, че ако се случи, ще го накарат да напише нещо за сравнение. Почти му се приисква да се случи. Когато се вряза в тълпата с колата, беше с маска; сега, когато пише като Убиеца с мерцедеса, носи друга маска.

Натиска „ИЗПРАТИ“ и отваря историята на посещенията на Пола Ролинс в интернет. В един момент се спира и гледа удивено, защото забелязва, че често се повтаря сайт с име „Фрак и папийонка“. Фреди Линклатър го беше светнала веднъж, че там се предлагат компаньони. Изглежда, Пола Робинс има таен живот.

Но кой ли няма?

Нейна работа, не го засяга. Изтрива посещението си в „Синия чадър на Деби“, отваря служебното си куфарче с инструменти и вади каквото му падне: инсталационни дискове, модем (повреден, но тя няма да разбере), няколко флашки и трансформатор, който няма абсолютно нищо общо с поправка на компютри, но изглежда много техничарски. Изважда и един роман от Лий Чайлд и чете, докато след двайсет минути чува, че клиентката му се връща.

Госпожа Ролинс наднича в кабинета: романчето го няма, Брейди прибира в куфарчето извадените напосоки материали. Домакинята плахо се усмихва:

— Има ли надежда?

— Отначало изглеждаше отчайващо, но успях да установя проблема. Сензорът на тримера се беше скапал и това е прекъснало данусовата верига — казва дълбокомислено, дрънкайки измислени словосъчетания, които звучат технологично. — В подобни случаи компютърът не се включва — има защита, — иначе съществува опасност от изтриване на цялата информация. — Поглежда я мрачно и добавя: — Проклетата машинка може дори да се подпали. Случвало се е.

— О… Божичко… Исусе… Христе! — театрално възкликва тя и притиска длан до гърдите си. — Сигурен ли си, че вече е наред?

— Като нов е. Пробвайте го.

Включва компютъра и тактично извръща очи, докато госпожата въвежда тъпанарската си парола. Тя отваря няколко файла, обръща се към него и сияйно се усмихва:

— Брейди, ти си дар от Бога.

— И майка ми казваше така, докато не станах на възраст да ми продават бира.

Тя гръмко се разсмива, сякаш не е чувала по-забавна шега. Брейди също се засмива, защото изведнъж си представя как госпожата лежи по гръб, той притиска с колене шията ѝ и забива в гърлото ѝ касапския нож, взет от кухнята.