Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Маминка вижда усмивката му и също се усмихва. Протяга ръка и я завърта в красноречив жест: „ Откъсни му топките, муцинко! “ Брейди се усмихва още по-широко. Мама може да е алкохоличка, да готви само веднъж-дваж седмично и да го изнервя до полуда, но понякога за нея той е отворена книга.

— Е, добре — съгласява се той. — Става ли да отида с моята кола?

— Знаеш, че нямам право да покрия разходите за бензина, ако използваш личния си автомобил. А и трябва да се придържаме към политиката на компанията, нали така? — подхвърля Брейди.

— Ами… да.

Шефовете на „Шин Лимитид“ — германската компания, под чиято шапка е „Дискаунт Електроникс“, — смятат, че фолксвагените на „Киберпатрул“ са добра реклама. Фреди Линклатър твърди, че човек трябва да е ненормален да повери повредения си компютър на техник, който кара зелен като сопол фолксваген костенурка, и по тази точка Брейди е съгласен с нея. Но явно градът е пълен с ненормалници, защото клиенти никога не липсват.

Малцина обаче дават щедри бакшиши като Пола Ролинс.

— Добре — казва Брейди, — но ще имаш да ме черпиш.

— Благодаря, приятел.

Брейди прекъсва връзката, без да си направи труда да каже: „Не си ми никакъв приятел. И двамата го знаем.“

Пола Ролинс е закръглена блондинка, обитаваща голяма къща в стил псевдобарок на три пресечки от палата на покойната госпожа Т. Пола се шири сама във всичките шестнайсет стаи. Брейди не знае как се е докопала до разкошната къща, но предполага, че госпожата е втората или третата съпруга на някой богат дъртак, ударила десетката при развода. Дядката сигурно е бил толкова запленен от циците ѝ, че и през ум не му е минало да я накара да подпише предбрачен договор. Така или иначе това не го засяга. Важното е, че тя има достатъчно парички за бакшиши и че никога не се е опитала да му се пусне. Което е хубаво. Той не проявява интерес към закръглените форми на госпожа Ролинс.

Днес обаче тя отваря вратата, хваща го за ръката и го издърпва във фоайето:

— О… Брейди! Слава богу! — възкликва, сякаш я спасяват, след като три дни е била на необитаем остров, и то без храна и вода, но той забелязва как жената замълчава за секунда, преди да каже името му и как поглежда за миг джобчето на ризата му, за да прочете написаното, макар че той е идвал тук най-малко шест пъти. (Фреди също е честа посетителка в този дом — Пола Робинс е серийна изнасилвачка на компютри.) Голямо чудо, че не му помни името. Предпочита да е незабележим.

— Просто… не знам какво му стана!

Какво ли пък знае тази тъпа патка? При последното му посещение преди месец и половина на екрана беше излязло съобщение за фатална грешка и гъската беше убедена, че страшен вирус е унищожил всичките ѝ файлове. Той тактично я отпрати от стаята и ѝ обеща (без да ѝ дава големи надежди) да направи всичко по силите си. После рестартира компютъра и се помота из интернет, след което я извика да ѝ съобщи, че е успял да отстрани проблема тъкмо навреме. Изтъкна, че ако не е била своевременната му намеса, след половин час всичките ѝ файлове наистина са щели да отидат на кино. Госпожа Ролинс му даде осемдесет долара да се почерпи. Вечерта двамата с маминка отидоха на ресторант и си поделиха бутилка не много евтино шампанско.

— Кажете ми какво се случи — казва Брейди със сериозния тон на неврохирург.

— Не съм направила нищо — проплаква тя. Винаги е готова да се разплаче. Много клиенти на Брейди хленчат като нея. И не само жените. Възможността всичко в драгоценния му лаптоп да е отлетяло в рая на компютърните данни превръща дори най-ерудирания висш мениджър в цивреща баба.

Тя го влачи за ръката през салона (дълъг колкото вагон-ресторант) и го вкарва в кабинета си.

— Почистих го сама — обяснява. — Не допускам тук прислужничката. Измих прозорците, минах пода с прахосмукачката и когато седнах да напиша няколко имейла, проклетият компютър дори отказва да се включи !

— Хм. Странно. — Брейди знае, че госпожа Ролинс плаща на една латиноамериканска дрипла да върши домакинската работа, но явно ѝ е забранила да влиза в кабинета. Което е добре за горката жена, защото вече е установил проблема и ако тя беше отговорна, вероятно щеше да бъде уволнена.

— Можеш ли да го оправиш, Брейди? — Заради сълзите сините очи на госпожа Ролинс изглеждат още по-големи. Прилича на Бети Буп от старите анимационни филмчета в Ю Тюб, и той едва сдържа смеха си, като се сеща за възгласа ѝ „ Пу-пу-пи-дуууп! “