Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Ъ-хм — промърморва Ходжис. — Момент да си запиша. — Той обръща нова страница в тефтерчето и пише „ Ако не се махна веднага, ще откача! “

— Правилно — кима тя и очите ѝ блясват. — Много ми домъчня, когато жена ви, ви напусна, детектив Ходжис. Напусна ви, нали?

— Постигнахме съгласие, че нямаме съгласие — казва Ходжис с фалшива дружелюбност.

— Радвам се, че се запознах с вас лично и че се грижите за сигурността в квартала. Вземете си още една бисквитка.

Ходжис поглежда часовника си, затваря тефтерчето и става:

— С удоволствие, но е време да тръгвам. Имам час в дванайсет.

Тя критично го оглежда:

— Час при лекар ли?

— При мануален терапевт.

Госпожа Мелбърн се намръщва и лицето ѝ заприличва на орехова черупка с очи.

— Ох, пазете се, детектив Ходжис. Тия типове са опасни. Чувала съм за хора, които са лягали на масите им и после не са могли да ходят. — Продължава да мърмори, докато го изпраща до вратата и като излизат на верандата, добавя: — На ваше място щях да се поинтересувам и от сладоледаджията. Тази пролет непрекъснато е в квартала. Мислите ли, че от сладоледената фабрика на Лоуб проучват продавачите с фургончетата? Дано, защото тоя ми се вижда много подозрителен. Може да е первазник.

— Сигурен съм, че им искат препоръчителни писма, но ще проверя.

— Браво на вас! — изръкоплясква тя.

Ходжис се пита какво ли би направил, ако като в старомодните водевили тя измъкне отнякъде дълга кука и се опита да го дръпне обратно в къщата. Спомня си за един образ от детството: вещицата от „Хензел и Гретел“.

— Ха, сетих се и още нещо — възкликва госпожата. — Напоследък оттук често минават някакви пикапи. Приличат на доставчици на стоки, защото имат фирмени надписи, но всеки може да си сложи фалшива фирма на колата, нали?

— Да, може — промърморва Ходжис и забързано слиза по стълбите.

— Непременно се отбийте и на номер седемнайсет — добавя тя и посочва: — Надолу, почти до Хановер Стрийт. Там живеят някакви, които се прибират по нощите и пускат силна музика. — Привежда се, сякаш му се покланя. — Може да е свърталище на наркомани. И да продават дрога.

Ходжис ѝ благодари за информацията и бавно прекосява улицата. „Черни джипове и сладоледаджия — мисли си. — Плюс пикапи за доставки, пълни с терористи от «Ал Кайда». Красота!“

В отсрещната къща му отваря баща, който стои вкъщи да се грижи за децата, и се представя като Алън Боуфингър.

— Само не ме бъркайте с Голдфингър 53 53 Голдфингър — контрабандист на злато, герой от третия филм от поредицата за Джеймс Бонд по едноименния роман на Иън Флеминг. — Б. пр. — добавя с намигване и предлага да поседнат на сянка на градинските столове вляво от къщата. Ходжис приема с удоволствие.

Боуфингър обяснява, че си изкарва хляба с писане на поздравителни картички.

— Специализирал съм се в леко хапливите текстове. Например отгоре пише „Честит рожден ден! Огледалце, коя е най-красива на земята?“, а като отвориш картичката, вътре има лъскаво фолио с пукнатина по средата.

— Така ли? И какво е посланието?

Онзи вдига ръце и описва въображаема рамка:

— „Не си най-красивата, но все пак те обичаме.“

— Гадничко е — осмелява се да отбележи Ходжис.

— Вярно, но завършва с послание за обич. Много се кльопа. Първо леко убождане, после прегръдка. А що се отнася до целта на посещението ви, господин Ходжис… или детектив Ходжис?

— Вече съм само господин.

— Не съм видял нещо повече от обикновения график. Никакви бавно преминаващи коли, освен ако не търсят някакъв адрес, и фургончето със сладолед следобед, когато децата излизат от училище. — Боуфингър забелва очи. — Госпожа Мелбърн сигурно ви проглуши ушите?

— Ами…

— Тя е член на НКИНАЯ — казва Боуфингър. — Акроним за Национален комитет за изследване на атмосферните явления 54 54 National Investigations Committee On Aerial Phenomena ( NICAP ) — гражданска организация за изследване на НЛО, действала в САЩ между 1950 и 1980 година, която твърди, че официалните власти прикриват информация за пришълци от космоса. — Б. пр. .

— В смисъл на метеорология ли? Торнадо, условия за образуване на облаци, такива работи?

— Летящи чинии! — Боуфингър вдига ръце към небето. — Мисли, че извънземните са сред нас.

Ходжис казва нещо, което никога не би изрекъл, ако беше на активна служба и водете официално разследване:

— Мисли и че момчето, което продава сладолед, е „первазник“.

Боуфингър прихва и се смее, докато от очите му не потичат сълзи.