— Господни Ходжис, всички ги знаят. Или поне всички на възраст под трийсет години.
— По мое време хората казваха: „Нямай доверие на никого, прехвърлил трийсетте.“
Младежът се усмихва.
— Имам доверие на по-възрастните хора, но по отношение на компютрите твърде много от тях са невежи. Разнебитват техниката и очакват да работи. Отварят съмнителни файлове в пощата си. Влизат в сайтове като този и изведнъж компютърът им става като ХАЛ 9000 43 43 HAL 9000 — названието на компютъра-злодей, управляващ космическия кораб „Дискавъри Едно“ във филма на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея“ (1968). — Б. пр.
— започва да сваля снимки на невръстни компаньонки или видеоклипове, в които терористи режат глави.
Ходжис се кани да попита кой е Хал 9000 — прилича му на псевдоним на гангстер, но споменаването на видеоклипове с терористи го разсейва.
— Сериозно ли говориш?
— Случвало се е. И после… — Джером свива юмрук и почуква главата си с кокалчетата. — „Чук-чук-чук, здравейте, ние сме от Вътрешна сигурност 44 44 Министерство на вътрешната сигурност на САЩ (англ. Department of Homeland Security ), създадено през 2002 г. за борба с тероризма като отклик на терористичните атаки от 11.09.2001. — Б. пр.
.“ — Той разтваря юмрука си и посочва с пръст двойката под синия чадър. — Но има вероятност сайтът да е точно това, за което се представя: страница за чат и запознанства, в която по-стеснителните хора могат да общуват виртуално. Нещо като клуб „Самотни сърца“. Този свят е пълен с хора, които търсят любов. Да влезем и да погледнем.
Посяга към мишката, но Ходжис го хваща за китката. Младежът озадачено го поглежда.
— Не от моя компютър, малкия.
— Да бяхте казали да си донеса лаптопа…
— Няма значение. Ще провериш довечера. Ако случайно те нападне вирус и ти зарази целия компютър, обещавам да ти купя нов.
Джером го поглежда развеселено и снизходително:
— Господин Ходжис, имам най-добрата антивирусна програма, а втората по рейтинг съм сложил като допълнителна защита. Всяка буба, която се опита да пропълзи в системата ми, моментално ще бъде размазана.
— Може да не се промъква там, за да унищожава — отбелязва Ходжис. Спомня си какво му каза сестрата на госпожа Т: „ Сякаш този тип я е познавал. “ — Може би само наблюдава.
Вместо да се стресне, младежът се въодушевява.
— Как стигнахте до този сайт, сър? Връщате ли се на активна служба? Отново ли се заемате със случая?
Никога преди Ходжис не е усещал толкова осезателно отсъствието на Пийт Хънтли. Липсва му партньор, с когото да си подават като на тенис, но не жълто-зелени филцови топки, а хипотези и предположения. Не се съмнява, че Джером може да изпълни тази функция — младежът има ум като бръснач и талант да прави верни дедуктивни заключения, но го дели година от възрастта, на която ще може да гласува, и цели четири, докато получи право да си поръча алкохолно питие. А работата, в която се кани да го въвлече, може да е опасна.
— От теб искам да надникнеш в сайта — казва. — Но преди това се порови в нета. Потърси информация за това чудо. Най-много ме интересува…
— От колко време съществува — прекъсва го Джером, като за пореден път показва превъзходните си дедуктивни способности. — Дали има, как се казваше… история. Искате да знаете дали не е фиктивен сайт, уловка, пусната специално за вас.
— Знаеш ли — подмята Ходжис, — крайно време е да престанеш да работиш като момче за всичко и да се хванеш в някоя компания за компютърни услуги. Вероятно ще изкарваш много по-добри пари. Което ми напомня — искам да определиш хонорара си за моята поръчка.
Джером се засяга, но не от предложението за хонорар.
— Тези компании са за техничарчета с лоши социални умения — казва той и протяга ръка да погали Одел. Кучето признателно маха с опашка, макар че сигурно би предпочело пържолка. — Има едни такива компютърджии в града — те са класика в жанра! Служебните им коли са „фолксваген костенурка“. Работят за „Дискаунт Електроникс“. Знаете ли магазина?
— Да — отговаря Ходжис и се сеща за рекламната брошура, която получи заедно с анонимното писмо.
— Явно са харесали идеята от другите компании за компютърна поддръжка и предлагат същата услуга, само че са я нарекли „Киберпатрул“. И фолксвагените им не са черни, а зелени. Освен тях има и куп други, които работят самостоятелно. Потърсете в интернет и ще намерите най-малко двеста само в нашия град. Мислим да си джиткам като „момче за всичку“, мастър Ходжис. — Джером затваря „Под синия чадър на Деби“ и се появява скрийнсейвърът на Ходжис — снимка на дъщеря му Али на петгодишна възраст, когато все още гледа на баща си като на бог. — Но понеже се тревожите, ще взема предохранителни мерки. В килера вкъщи имам един стар „Аймак“, на който няма нищо освен игра „Атари“ и още няколко вехтории. Оттам ще вляза в сайта.
Читать дальше