Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Ако имаш сейф, заключи оригинала в него.

— Имам в къщата в Шугър Хайтс. Там може ли?

Вероятно може, но идеята не му се нрави. В къщата непрекъснато има върволица от евентуални купувачи. Сигурно е глупаво да се тревожи, може би е прекалено мнителен, но…

— Имаш ли сейф в банка?

— Не, обаче мога да наема. Клиентка съм на „Банк ъф Америка“, имат клон на две преки от тук.

— По-добре е от Шугър Хайтс. — Той тръгва към вратата.

— Благодаря ти за всичко — казва тя и му подава двете си ръце, сякаш я е поканил на танц. — Не можеш да си представиш какво облекчение е за мен.

Хваща дланите ѝ, стиска ги леко и бързо ги пуска, макар че му се иска да ги задържи.

— Сетих се още нещо — казва. — Първо, майка ти. Посещаваш ли я често?

— Горе-долу през ден. Понякога ѝ нося храна от иранския ресторант, който харесваха с Оли — служителите в „Слънчев кът“ любезно я претоплят. Понякога — един-два филма на дивиди. Харесва старите класики, например с Фред Астер и Джинджър Роджърс. Винаги ѝ нося по нещо и тя винаги се радва да ме види. В добрите си периоди, когато е съвсем на себе си, наистина ме вижда, а в лошите не ме познава, нарича ме Оливия. Или Шарлот. Шарлот е леля ми. Имам и чичо.

— Следващия път, когато е в час, ми дай сигнал, за да я посетя.

— Добре. Ще те придружа. Кое е второто?

— Този Шрон, адвокатът, за когото спомена, смяташ ли, че го бива?

— Според мен е много способен.

— Ако открия нещо или се добера до самоличността на онзи тип, ще ни трябва компетентен адвокат. Ще говорим с него, ще му предадем писмата…

— Писмата? Намерих само едно.

„Мамка му, издъних се“ — казва си Ходжис, но бързо замазва гафа:

— Имах предвид писмото и копието.

— А, да.

— Ако разкрия престъпника, работа на полицаите е да го арестуват и да му повдигнат обвинения. А Шрон ще се погрижи да не арестуват нас, задето сме престъпили закона и сме действали на своя глава.

— Това е в областта на наказателното право, нали? Не знам дали Шрон се занимава с наказателни дела.

— Няма значение. Ако е кадърен, сигурно познава някой, който се занимава. Колега, способен като него. Съгласна ли си? Държа да го знам. Ще се заема с разследването, но ако се наложи полицията да се намеси, ще оставим нещата в техните ръце.

— Съгласна съм — отсича Джейни. После се повдига на пръсти, слага длани на раменете на твърде отеснялото му сако и го млясва по страната. — Добър човек си, Бил. И си идеалният за тази работа.

Докато асансьорът се движи надолу, Ходжис усеща целувката ѝ — прекрасно топло място на лицето му. Слава богу, че сутринта си направи труда да се избръсне.

Сребристият дъжд вали безспирно, но младата двойка — влюбени? Приятели? — са на сухо под синия чадър, който принадлежи на може би въображаема персона на име Деби. Този път Ходжис забелязва, че всъщност мъжът говори на жената, а нейните очи са леко разширени, сякаш изразяват изненада. Може би той ѝ е предложил брак.

Джером заговаря и спуква като балон романтичните размисли на Ходжис:

— Май е порнографски сайт, а?

— Какво разбира от порнографски сайтове отличник като теб, който ще следва в престижен университет от „Бръшляновата лига“?

Двамата седят един до друг пред компютъра на Ходжис и разглеждат началната страница на „Синия чадър на Деби“. Одел, ирландският сетер на Джером, лежи по гръб зад тях, провесил език, втренчен в тавана, потънал в кротко съзерцание. Джером го е довел дотук на каишка, но само защото законът го изисква. Иначе Одел е достатъчно разумен, за да не изскача на платното, и е напълно безопасен за минувачите.

— Знам колкото вас и колкото всеки друг човек с компютър — оправдава се Джером. Носи тънък бежов панталон и небрежно-елегантната си риза с копченца на яката, къдравата му коса е късо подстригана и доста прилича на Барак Обама на младини, само дето е по-висок — метър и деветдесет и пет. Около него се разнася лек, приятно носталгичен аромат на афтършейв „Олд Спайс“.

— В интернет има рояци от порносайтове, като мухи на мърша. Няма начин да не налетиш на някой, докато сърфираш. Тези с най-невинните имена са най-фрашкани.

— С какво?

— Със снимки и с клипове, за които може да те арестуват.

— Например детско порно?

— Или садо-мазо. Деветдесет и девет процента от клиповете с камшици и вериги са менте. А единият процент… — Джером свива рамене.

— Откъде знаеш толкова подробности?

Джером го поглежда — прямо, открито, искрено. Не се преструва, наистина си е такъв и тъкмо това е най-хубавото в него според Ходжис. Отнася се и за родителите му. Дори за сестричката му.