Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— След като се задоми, с нея се отчуждихме. Понякога се случва със сестрите. Виждахме се най-много пет-шест пъти годишно, докато татко беше жив.

— На Деня на благодарността, на Коледа и на Четвърти юли ли?

— Горе-долу. Забелязвах, че някои от проблемите ѝ пак се проявяват, а след смъртта на Кент — погуби го инфаркт — всичките ѝ мании се завърнаха с пълна сила. Отслабна много, отново започна да си купува ужасните дрехи, които носеше в гимназията и докато работеше като секретарка. Виждах ги, когато навестявах двете с мама и когато разговаряхме по скайп.

Той кимва:

— О, много модерно! Един приятел отдавна се опитва да ме зариби да си инсталирам скайп.

Тя го поглежда с усмивка.

— Ти си от старата школа, нали? Ама напълно . — Усмивката ѝ помръква. — За последен път видях Оли през май миналата година, скоро след онзи случай… — Джейни спира и търси подходяща дума, с която да го определи. — След касапницата пред Общинския център. Беше в ужасно състояние. Каза, че полицаите я преследват и я тормозят. Вярно ли е?

— Не, но тя мислеше така. Истината е, че я разпитвахме няколко пъти, защото упорито твърдеше, че е заключила мерцедеса. Версията ѝ ни затрудняваше, тъй като ключалката не беше разбита и двигателят не е бил запален чрез кабелите. Накрая решихме… — Ходжис млъква, защото се сеща за шишкавия брачен консултант, който се явява на екрана в четири следобед всеки делничен ден. Психологът, който се опитва да пробие защитната стена на отрицанието.

— И накрая решихте… — подканя го тя.

— Решихме, че за нея е непосилно да приеме действителността. Как мислиш, бяхме ли на прав път?

— Да. — Джейни посочва писмото. — Предполагаш, че накрая си е признала на онзи изрод? Разговаряли са в сайта „Под синия чадър на Деби“ и затова е изгълтала хапчетата на мама.

— Няма как да бъдем сигурни — отвръща Ходжис, но му се струва вероятно.

— Беше спряла антидепресантите. — Джейни отново се взира в езерото. — Сигурна съм, макар и да отрече, когато я попитах. Мразеше ги, казваше, че замъгляват мисълта ѝ. Вземаше ги заради Кент. Когато той почина, продължи да ги пие заради майка, но след случая в Общинския център… — Поклаща глава и тежко въздъхва. — Успях ли да ти обясня душевното ѝ състояние, Бил? Мога да разказвам още много, ако искаш.

— Мисля, че схванах картината.

Тя озадачено поклаща глава:

— Като че ли този тип я е познавал.

Ходжис не продумва, но му се струва очевидно — най-вече заради сравнението с другото писмо: да, познавал я е. Някак си я е познавал.

— Каза, че сестра ти е страдала от натраплива невроза. Дотам, че да се върне от средата на пътя, за да провери дали не е оставила фурната включена.

— Да.

— Мислиш ли, че е вероятно човек като нея да забрави ключа на таблото на колата?

Джейни се замисля и дълго време не продумва. Накрая отговаря:

— Всъщност не.

Ходжис е на същото мнение. Винаги има първи път разбира се, обаче… двамата с Пийт обсъдиха ли случая от тази гледна точка? Не е сигурен, но предполага, че са го направили. Само че не са имали представа за дълбочината на психичните проблеми на госпожа Т., нали?

— Опита ли се да се свържеш с него в този сайт? „Под синия чадър на Деби“? Чрез потребителското име, което ѝ е дал?

Тя го гледа изумено и възкликва:

— И през ум не ми е минавало! А и да беше, надали щях да се осмеля… от страх от това, което може да открия. Именно затова ти си детективът, а аз съм само твоя клиентка. Ще пробваш ли със сайта?

— Не знам какво ще пробвам. Ще си помисля и ще се консултирам с човек, който разбира от компютри повече от мен.

— Включи в сметката и хонорара му.

Ходжис кимва и си помисля, че каквото и да стане, поне Джером Робинсън ще извлече полза от цялата история. И защо не? Осем души изгубиха живота си в трагедията пред Общинския център, още трима бяха осакатени за цял живот, но така или иначе Джером трябва да учи в университет. Рано или късно на всяка улица изгрява слънце, както се казва в онази поговорка.

— И сега какво?

Ходжис взема писмото и става:

— Сега ще отскоча до най-близкия копирен център и ще се върна да ти оставя оригинала.

— Няма нужда. Ще го сканирам и ще ти го разпечатам, дай ми го. — Очите ѝ още са зачервени от сълзите, но въпреки това закачливо го поглежда и подхвърля: — Удобно е да имаш компютърен спец, нали? Ей-сега се връщам. Почерпи се с още една бисквита.

Ходжис се почерпва с три.

Джейни се връща с копие от писмото, Ходжис го сгъва, пъхва го във вътрешния джоб на сакото си и промърморва: