Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Но, разбира се, имаш много връзки в полицията.

— Имам, но ако ги използвам, ще поставя и себе си, и бившите колеги в неудобно положение. — Вече го направи, като се опита да изкопчи информация от Пийт, но не би го споделил с нея след толкова кратко познанство. — Отново взема двата листа хартия и продължава: — Ако се съглася това писмо да остане между нас, могат да ме обвинят в укриване на доказателства. Така е по закон. — Това, че вече е спестил на колегите си информация за друго подобно писмо, е още нещо, което не е необходимо да сподели с нея. — Укриването на доказателства е углавно престъпление.

Тя е поразена.

— О, Господи! Не ми беше хрумвало!

— От друга страна, надали криминалистите ще открият някакви улики по хартията. Няма нищо по-анонимно от писмо, пуснато в пощенска кутия на Марлборо Стрийт или на Лоубрайър Авеню. Спомням си как навремето беше възможно по буквите да се идентифицира пишещата машина, на която е било напечатано писмото. Е, ако успееш да я откриеш. Беше ключова улика, също като пръстов отпечатък.

— Но това не е печатано на машина.

— Не. Написано е на компютър и е разпечатано на лазерен принтер. Което означава, че не укривам твърде много информация.

Разбира се, много или малко, укриването си е укриване.

— Ще приема работата, Джейни, но пет хиляди на седмица е абсурдно. Ако искаш, напиши ми чек за две — ще го приема. И след това ще ти представя сметката за разходите.

— Струва ми се крайно недостатъчно.

— Ако постигна резултат, може да поговорим за премия. — Но едва ли ще я приеме. Дори ако успее да закопчае Мистър Мерцедес. Защото още преди да потърси Джейни, вече беше решил да спипа този кучи син. Затова и беше дошъл при нея — за да я помоли да му помогне.

— Добре. Съгласна съм. И благодаря.

— Няма за какво. А сега ми разкажи погаждахте ли се Оливия. Знам само, че сте били в добри отношения, защото я наричаш Оли, но ми се иска да науча малко повече подробности.

— Ще отнеме време. Искаш ли още едно кафе? И няколко бисквитки? Предлагам лимонови курабийки.

Ходжис охотно приема и кафето, и бисквитите.

— Оли… — подхваща Джейни и млъква, а Ходжис отпива от второто си кафе и изяжда една бисквита. Тя пак извръща глава към прозореца, кръстосва крак върху крак и без да откъсва поглед от лодките, отново заговаря: — Обичал ли си някого, без да го харесваш?

Той се сеща за Корин и за бурните осемнайсет месеца преди окончателната им раздяла и отвръща:

— Да.

— Тогава ще ме разбереш. Оли беше моята голяма сестра, разликата ни е цели осем години. Обичах я, но когато замина да учи в колеж, бях най-щастливото момиче в Америка. А когато след три месеца прекъсна и се върна вкъщи, отново почувствах умора и досада — сякаш ме караха отново да метна на гърба си тежък чувал с тухли, който за кратко са ми позволили да оставя. Не се държеше лошо с мен — никога не се заяждаше, не ме наричаше с обидни думи, нито ме вземаше на подбив, когато се прибирах от училище ръка за ръка с Марки Съливан. Обаче беше ли си у дома, всички бяхме в повишена степен на тревога. Разбираш ли какво имам предвид?

Ходжис не е напълно сигурен, но все пак кимва.

— При всяко хранене ѝ прилошаваше и я заболяваше коремът. От всяко нещо се стресираше дотам, че получаваше обрив. Интервютата за работа бяха цяло бедствие, но все пак накрая я назначиха за секретарка. Притежаваше съответните умения и беше много хубава жена. Знаеш ли колко беше хубава?

Ходжис само изсумтява. Ако трябваше да отговори честно, може би щеше да каже: „Вярвам го, защото и ти си много красива.“

— Веднъж се съгласи да ме заведе на концерт на „Ю Ту“, по които бях луда. И Оли ги харесваше, но малко преди концерта започна да повръща. Беше толкова зле, че нашите я заведоха в болницата, а аз бях принудена да остана вкъщи и да гледам телевизия, вместо да ръкопляскам на Боно. Оли се кълнеше, че е хранително отравяне, но всички бяхме вечеряли една и съща храна и не ни призля. Нейното беше стрес. Стрес и нищо друго. А каква хипохондричка беше! За нея всяко главоболие означаваше мозъчен тумор, всяка пъпка — рак на кожата. Веднъж получи конюнктивит и цяла седмица повтаряше, че ослепява. Месечните ѝ цикли бяха драма. Прекарваше ги на легло и не ставаше, докато периодът не отмине.

— Нямаше ли проблеми в работата?

Отговорът на Джейни е сух като пясък в пустиня и саркастичен:

— Периодите на Оли винаги продължаваха точно четирийсет и осем часа и съвпадаха с уикенда. Удивително.