Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Скъпа Оливия Трилони,

Надявам се, че ще прочетеше това писмо до края, преди да го захвърлите или да го изгорите. Знам, че не заслужавам Вашето внимание, но все пак Ви моля да ме изслушате. Аз съм човекът, който открадна мерцедеса Ви и прегази с него онези хора. Сега изгарям, както Вие можете да изгорите моето писмо, само че от болка, срам и угризения.

Моля, моля, моля, дайте ми възможност да Ви обясня! Никога няма да получа Вашето опрощение — съзнавам го добре и не го очаквам. Но стига ми и това да ме разберете. Ще ми дадеше ли този шанс? Моля Ви. За обществото съм чудовище, за новинарските емисии — още една кървава история, която да продава телевизионните реклами, за полицията — поредният деец, когото се стремят да заловят и пъхнат в затвора, но аз съм и човешко същество като Вас. Ето моята история.

Израснах в семейство, което ме подлагаше на физическо и сексуално насилие. Първи започна доведеният ми баща и знаете ли какво направи майка ми, когато разбра? И тя се включи във веселбата! Престанахте ли да четете? Не бих Ви обвинил, наистина е противно, но се надявам да не сте, защото искам да излея мъката си. Може би не ми остава много време „в земята на живите“ 41 41 Библия, Псалми, 27:13. — Б. пр. , а не мога да приключа живота си, без да споделя с някого ЗАЩО извърших… онова. Не че аз самият мога напълно да го схвана, но може би Вие като страничен наблюдател ще го разберете.

Тук беше Усмивкото.

Сексуалният тормоз продължи до смъртта на доведения ми баща. Почина от инфаркт, когато бях на 12 години. Майка ми ми каза, че ако се оплача, вината ще падне върху мен. Предупреди ме, че ако покажа белезите от изгаряния с цигари по ръцете, краката и интимните си части, ще заяви пред хората, че сам съм си ги причинил. Бях малък и взех думите ѝ за чиста монета. Каза ми също, че ако все пак ми повярват, ще я пратят в затвора, а мен — в сиропиталище (което сигурно беше вярно).

Затова си държах езика зад зъбите. Мислех си: „Ела, зло, че без тебе по-зле!“

На ръст останах нисък и бях много слаб, защото от нерви не се хранех, а когато хапвах нещо, веднага го повръщах (булимия). Ето защо в училище непрекъснато ме тормозеха. Получих куп нервни тикове, като например да си подръпвам дрехите и да си скубя косата (понякога изтръгвах цели кичури). Не е чудно, че всички ми се присмиваха — не само съучениците ми, но и учителите.

Джейни Патерсън се е върнала и отново седи срещу него, отпивайки от кафето си, но в момента Ходжис почти не я забелязва. Мисли за разпитите (четири-пет), които с Пийт проведоха с госпожа Т. Спомня си как тя постоянно си оправяше блузите и роклите с деколтета тип лодка. Или подръпваше надолу полата си. Или докосваше ъгълчетата на стиснатите си устни, като че ли да отстрани остатък от червило. Или навиваше на пръста си кичур коса и го обтягаше.

Отново се заема с писмото.

Никога не съм бил зло дете, госпожо Трилони, кълна Ви се. Никога не съм измъчвал животни, нито съм посягал да бия по-малките от мен. Бях само хлапе, което се щура из детството си като уплашено мишле и се опитва да се спаси от подигравки и унижения — нещо, което не успях.

Исках да уча в колеж, но не се получи. Останах да се грижа за жената, която ме беше малтретирала! Каква ирония, нали? Мама получи удар, може би от пиенето. Да, на всичкото отгоре тя е и алкохоличка. Или по-точно беше, докато можеше да се придвижва до магазина за алкохол. Все още може да ходи, но много трудно. Налага ми се да я придружавам до тоалетната и да почиствам, след като си „свърши работата“. Бъхтя се по цял ден срещу мизерно заплащане (все пак е късмет, че имам работа при това бедствено състояние на икономиката, знам), а после се прибирам вкъщи да се грижа за майка си, защото не мога да си позволя да наема помощница за повече от няколко часа през работните дни. Накратко, водя лош и безсмислен живот. Нямам нито приятели, нито възможност за напредък на работното си място. Ако обществото ни е пчелен кошер, то аз съм само поредният търтей.

Накрая в мен започна да се трупа гняв. Исках да накарам някого да плати. Исках да замахна с юмрук към света и да му дам да разбере, че съм жив. Разбирате ли ме? Чувствали ли сте се по подобен начин? Най вероятно не, понеже сте богата и сигурно имате най добрите приятели, които могат да се купят с пари.

След тази духовитост имаше още един Усмивко с черни очила — в смисъл на „шегувам се“.

Един ден ми прекипя и извърших… онова. Не го бях планирал предварително…

„Разправяй ги на старата ми шапка“ — казва си Ходжис.