Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Няма да го използва… вероятно няма да го използва, но в идеята има нещо привлекателно. Така би сложил край на всичко. Край на „Дискаунт Електроникс“, край на посещенията по домовете с „Киберпатрул“, за да изважда фъстъчено масло и трохи от кракери от компютрите на изкукали дъртаци, край на обиколките с фургона със сладолед. Край на змиите, пълзящи в съзнанието му. Или под колана му.

Представя си как ще го направи на някой рокконцерт — знае, че Спригстийн ще пее през юни в „Лейкфронт Арена“. Или например на 4 юли, Деня на независимостта, по време на парада по Лейк Стрийт, градското „стъргало“? Или може би на ежегодния Летен панаир и фестивал на уличното изкуство, който винаги се открива първата събота на август? Ох, колко ще е хубаво! Само дето… няма ли да представлява странна гледка с този подплатен елек в горещия августовски следобед?

Сигурно, но изобретателността му лесно ще се справи с подобни маловажни подробности, разсъждава той, слага на работния си плот телефоните за еднократна употреба и започва да изважда сим картите. Освен това самоубийственият елек, натъпкан с експлозив, е само… как се наричаше? Апокалиптичният вариант. Вероятно никога няма да го използва. Но е хубаво да го има подръка.

Преди да се върне горе, сяда пред компютър 3, влиза в интернет и влиза в „Под синия чадър на Деби“. Шишкавото ченге не е писало.

Все още.

В десет часа на следващата сутрин Ходжис застава пред домофона на сградата на Лейк Авеню, в която живее госпожа Уортън; едва за втори-трети път след пенсионирането си е с костюм. Чувства се добре, въпреки че сакото му е отесняло на кръста и под мишниците. Мъжът с костюм има самочувствието на работещ мъж.

В домофона се чува женски глас:

— Да?

— Бил Ходжис, госпожо. Снощи се чухме по телефона.

— Да, идвате точно начаса. 19-С, детектив Ходжис.

Той понечва да ѝ обясни, че вече не е детектив, но се отказва, защото домофонът вече бръмчи. Пък и по време на снощния им разговор ѝ каза, че е пенсиониран.

Джанел Патерсън го чака на вратата точно както чакаше сестра ѝ, когато Ходжис и Пийт Хънтли дойдоха за първи път да я разпитат след мелето пред Общинския център. Двете жени доста си приличат, което предизвиква у Ходжис силно усещане за дежа вю, но докато изминава късото разстояние от асансьора до входа на апартамента (с бодра крачка, за да не изглежда тромав), забелязва, че разликите са повече от приликите. Патерсън има същите светлосини очи и високи скули, но докато устните на Оливия Трилони бяха тънки, често стиснати и побелели от напрежение и раздразнение, устните на Джанел Патерсън сякаш са готови за усмивка дори когато са в покой. Или за целувка. От лъскавия гланц изглеждат леко влажни — направо апетитни. Няма го и деколтето лодка, типично за сестра ѝ. Носи впито поло, под което се очертават закръглените ѝ гърди. Не са големи, но както казваше милият му стар баща, „Повече от шепа е загуба на материал“. Дали става дума за качествено стягащо бельо или за пластични подобрения след развода? Според Ходжис второто е по-вероятно. Благодарение на сестра си тази дама може да си позволи всякакви, даже най-скъпи козметични процедури.

Тя му подава ръка и стиска дланта му здраво и делово:

— Благодаря ви, че дойдохте, Ходжис.

Като че ли тя го е молила да дойде.

— Радвам се, че ме приехте — казва той и влиза след нея.

Познатата великолепна гледка към езерото отново го зашеметява. Помни я добре, въпреки че само първият разпит на госпожа Т. беше тук; следващите бяха или в имението ѝ в Шугър Хайтс, или в полицейския участък. Помни и как при едно от идванията си в участъка тя изпадна в истерия. „ Всички обвиняват мен “ — крещеше. Само след няколко седмици се самоуби.

— Ще пиете ли кафе? Ямайско е. Много е добро.

Ходжис не пие кафе преди обяд, защото въпреки хапчетата обикновено получава адски киселини. Но се съгласява.

Сяда на един от сгъваемите столове до панорамния прозорец на хола и я чака да се върне от кухнята. Денят е топъл и ясен; по езерото, все едно са фигуристки на лед, се стрелкат и правят пируети платноходки. Джанел се връща, той става и понечва да вземе от ръцете ѝ сребърната табла, но тя се усмихва, поклаща отрицателно глава и я поставя на ниската масичка, като грациозно се навежда. Почти като реверанс.

Ходжис се е опитал да предвиди всеки възможен обрат в предстоящия им разговор, но предварителната му подготовка се оказва излишна. Все едно старателно да си планирал как да прелъстиш жена, а обектът на сластта ти да те посрещне на вратата по секси нощничка и с обувки на високи токчета.