Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Не, ще сляза в мазето да поработя.

— Върху какво, муцинко?

— Нов модел рутер. — Тя не различава рутер от мистрия, така че няма страшно.

— Някой ден ще изобретиш нещо велико и ще забогатеем! Ти си моят гений. И тогава — сбогом, електронен магазин. Сбогом, сладоледено фургонче. — Гледа го втренчено, очите ѝ са леко разфокусирани от водката. Той не знае какво количество изгълтва през деня; безсмислено е да брои празните бутилки, защото тя ги хвърля някъде, но му е ясно, че има удивителен капацитет.

— Благодаря ти — промърморва. Пряко себе си се чувства поласкан. Чувства и още нещо. Също пряко себе си.

— Дай на мамчето целувка, муцинко.

Брейди пристъпва към дивана, като се старае да не гледа надолу към зейналия халат и да не обръща внимание на пълзящото усещане под колана си. Мама накланя глава, но миг преди той да я целуне, се извръща и притиска влажните си, полуотворени устни върху неговите. Брейди усеща вкуса на алкохол и аромата на парфюма, който майка му винаги си пръска зад ушите. И на други места си пръска.

Тя слага длан на тила му, разрошва косата му (тръпки пробягват по гърба му чак до слабините) и лизва горната му устна — леко, само за секунда. После се отдръпва и го гледа прехласнато като старлетка.

— Съкровището ми! — продумва задъхано, досущ героиня от онези романтични филми, в които актьорите размахват саби, а циците на актрисите, повдигнати от корсетите, циците им, преливат от дълбоките им деколтета.

Той припряно се отдръпва. Мама се усмихва и забива поглед в екрана на телевизора, на който красиви млади хора по бански спринтират по брега. С леко треперещи ръце Брейди отваря кутията с пицата, взема едно парче и го пуска в купичката ѝ със салата.

— Изяж го. Ще попие алкохола. Поне донякъде.

— Не бъди лош с мамчето — промърморва тя, но без капка жлъч или огорчение. Загръща бедрата си с халата — машинално, защото вече се е върнала в света на сървайвърите, решена да разгадае кой ще бъде изгонен тази седмица от острова. — И не забравяй колата ми, Брейди. Необходим ѝ е стикер за технически преглед.

— Необходими са ѝ още куп неща — промърморва той и отива в кухнята. Взема от хладилника бутилка кока-кола и отваря вратата към мазето. Постоява в тъмнината няколко секунди, после изрича една-единствена дума: „Контрол.“ Луминесцентните лампи долу се включват (инсталира ги сам, също както сам ремонтира избеното помещение).

Слиза по стълбището и се сеща за Франки. Почти винаги си спомня за него, озове ли се на мястото, на което той умря. Не мислеше за Франки само през седмиците, когато подготвяше удара в Общинския център. Тогава всичко друго бе напуснало съзнанието му и това беше такова облекчение!

„Брейди“ — беше казал Франки. Последната му дума на планетата Земя. Стоновете и хъркащите звуци не се брояха.

Той оставя пицата и кока-колата на работната си маса в средата на помещението, влиза в мъничката тоалетна и си смъква панталона. Не може да се храни, не може да работи по новия проект (със сигурност не е рутер), не може да мисли, докато не свърши една неотложна работа.

В писмото си до шишкавото бивше ченге казваше, че си е сложил кондом, защото адски се е възбудил, когато е прегазил безработните пред Общинския център. По-нататък заявяваше, че мастурбира, докато преживява случката отново и отново. Ако беше вярно, терминът „автоеротичен“ щеше да се изпълни с ново съдържание, само че не беше. Писмото беше пълно с лъжи; всяка целеше да навие пружината на Ходжис още малко и изфабрикуваните сексфантазии не бяха най-големите измислици.

Брейди всъщност няма особен интерес към момичетата и те го усещат. Може би затова се разбира така добре с колежката си Фреди Линклатър, киберлесбийката в „Дискаунт Електроникс“. Нищо чудно Фреди да го мисли за гей. Обаче не е. Брейди е загадка за самия себе си — представлява някакъв особен, оклюзионен атмосферен фронт 36 36 Оклюзионен фронт (англ. occlusive front ) — метеорологично явление, при което се сливат топли и студени въздушни маси с различни свойства. — Б. пр. , — но в едно е сигурен: не е асексуален или поне не напълно.

С майка му си имат страшна готическа тайна, за която не бива да мисли, освен при крайна необходимост. Тогава трябва да се отърве от необходимостта и отново да избута тайната на скришното ѝ място в ума си.

„Мамо, виждам ти гащичките“ — казва си и свършва работата максимално бързо. В шкафчето има вазелин, но той не го използва. Иска да се прежули.