Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Брейди се връща до широката работна маса в командния си център и изрича друга дума. Този път думата е „Хаос“.

На отсрещната стена на избеното помещение, на около метър от пода, е монтиран дълъг рафт. Върху него са строени в редица седем лаптопа — отворени са, но екраните им са тъмни. Пред рафта има стол на колелца, с който Брейди бързо се придвижва от един към друг лаптоп. С произнасянето на магическата дума и седемте екрана оживяват. На всеки се появява числото 20, заменя го 19, после 18. Ако Брейди позволи на обратното броене да достигне нула, ще се задейства програма, която ще изтрие цялата информация от твърдите дискове и ще я замести с „маймунски“ знаци.

— Тъмно — изрича той и обратното броене спира, цифрите изчезват, а на тяхно място се появяват сцени от „Дивата орда“ 37 37 The Wild Bunch (1969) — филм на режисьора Сам Пекинпа, пионер в използването на кървави натуралистични сцени с насилие. — Б. пр. — любимия му филм.

Беше опитал с апокалипсис и армагедон — много по-добри команди според него, много по-категорични, вдъхващи усещане за безвъзвратност, но програмата за разпознаване на думи се затрудни с тях, а той не иска да загуби файловете си заради глупава засечка. Двусричните думи са по-сигурни. Не че в шест от седемте компютъра има кой знае какво. Само в номер три се съхраняват данни, които шишкавото ченге би нарекло „уличаваща информация“, обаче му харесва да наблюдава своята величава армия от компютри, светещи в готовност както в момента. Така мазето се превръща в истински команден център.

Брейди се мисли за създател, както и за разрушител, но го тормози, че досега не е създал нещо гениално, с което да смае света, и е възможно никога да не успее. Че е само (в най-добрия случай) гений втора категория.

Красноречив пример е „Рола“. Идеята за това изобретение му хрумна внезапно, в изблик на вдъхновение, докато една вечер чистеше хола с прахосмукачката (подобно на прането тази домакинска работа беше под нивото на дама като майка му). Скицира уред, който приличаше на табуретка на колелца, с мотор и със закрепен отдолу къс маркуч. Смяташе, че с елементарна компютърна програма може да накара този уред да се движи из стаята и да изсмуква праха, а ако се натъкне на препятствие — стол или да речем стена — да се обръща сам и да поема в друга посока.

Захвана се да конструира прототип, после случайно видя как уред, подобен на неговата „Рола“, се „труди“ усърдно на витрината на скъп магазин за бяла техника в центъра на града. Дори наименованието беше подобно — уредът се наричаше „Румба“. Някой го беше изпреварил и този някой вероятно беше спечелил милиони. Не беше честно, но какво ли е честно на този свят? Животът е тъпо панаирджийско стрелбище с тъпи награди.

Настроил е телевизорите вкъщи така, че с майка му хващат не само основните канали, но допълнителните (включително някои екзотични „екстри“ като „Ал Джазира“), без да дават пукната пара — да го духат „Тайм Уорнър“, „Комкаст“ и „Ексфинити“ 38 38 Comcast Corporation (с дъщерната Xfinity ) — най-голямата американска телекомуникационна компания, следвана от Time Warner Cable Inc . — Б. пр. .

Хакнал е и дивиди плейъра, за да чете не само американски дискове, но и от целия свят. Лесно е — три-четири бързи операции с дистанционното плюс шестцифрен код за разпознаване. Направил си е труда, но има ли полза? На Елм Стрийт 49 — не! Мама отказва да гледа друго освен това, което четирите големи канала ѝ тъпчат в главата, а той през повечето време или е на някое от двете си работни места, или е тук, в мазето, където върши истинската си работа.

Да хващаш безплатно всякакви програми е супер, но е незаконно. Май и бърникането в дивиди плейъра е незаконно. Да не говорим за хакерските му удари в „Редбокс“ и в „Нетфликс“ 39 39 Redbox — компания, специализирана и отдаване на дивиди и видеоигри под наем; Netflix — услуги за стрийминг на видеосъдържание в HD качество и с 5.1 съраунд звук. — Б. пр. .

Всичките му най-добри идеи са незаконни. Както джаджа 1 и джаджа 2.

Джаджа 1 беше на седалката до него, докато през онази мъглива априлска утрин мерцедесът на госпожа Трилони се отдалечаваше от Общинския център, а от смачканата решетка и по предното стъкло течеше кръв. Идеята хрумна на Брейди през мъглявия му период преди три години, след като вече беше решил да убие много хора наведнъж — щеше да е неговата терористична акция , — но още нямаше конкретен план как, къде и кога да го направи. Идваха му всякакви идеи, беше превъзбуден, спеше много малко. През онези дни непрекъснато се чувстваше така, сякаш е изпил цял термос силно кафе, примесено с амфетамини.