Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Джаджа 1 беше модифицирано дистанционно за телевизор, на което беше присадил „мозък“ под формата на микрочип, и с батерии за разширяване на обхвата, макар че и с тях резултатът не беше задоволителен. Ако насочиш устройството към светофар от двайсет-трийсет метра разстояние и натиснеш бутона веднъж, от червено светва жълто. Ако натиснеш два пъти, светофарът от червено превключва на мигащо жълто, а при три натискания — направо на зелено.

Брейди беше много доволен от изобретението си и го беше използвал няколко пъти на натоварени кръстовища, като паркираше наблизо (винаги беше със старото си субару — фургончето със сладоледа щеше да се набива на очи.) След няколко коли, които се разминаха на косъм, най-сетне успя да предизвика инцидент. Само чукване и огъната броня, обаче му капеше мед на душата, като гледаше как двамата шофьори се препират чия е вината. В един момент изглеждаше, че ще се стигне до юмручен бой.

Малко след това изобрети джаджа 2, но всъщност първата му помогна да вземе крайното решение, защото рязко увеличаваше шанса му за успешно бягство. Разстоянието от Общинския център до изоставения склад, където беше решил да изостави сивия мерцедес на госпожа Трилони, беше точно три километра. По маршрута, който бе планирал, имаше девет светофара, а великата джаджа щеше да му помага. Само че през онази сутрин — да му се не види и късметът! — всички светофари светеха зелено. Брейди си даваше сметка, че сигурно е заради ранния час, но въпреки това беше вбесяващо.

„Ако нямах тази джаджа — казва си, докато върви към килера в дъното на избеното помещение, — поне четири светофара щяха да са червени. Такъв ми е животът.“

Джаджа 2 беше единственото му изобретение, което му донесе някаква печалба. Не кой знае каква, но както всеки знае, парите не са всичко на този свят. Освен това без нея нямаше да се сдобие с мерцедеса. А без мерцедеса големият му удар пред Общинския център нямаше да се осъществи.

Добрата стара джаджа 2.

Вратата на килера е заключена с голям катинар. Брейди го отваря с един от ключовете на връзката си. Вътре вече свети — пак луминесцентни лампи. Килерът изглежда още по-тесен, отколкото е всъщност, заради рафтовете от обикновени дъски. На един са подредени девет кутии от обувки. Във всяка има по петстотин грама самоделен пластичен експлозив. Изпробвал е забърканата от него дяволска смес в изоставена каменоломна извън града — направи голямо „Бум!“.

„Ако бях в Афганистан — мисли си, — с чалма на главата, издокаран със смешна роба като хавлия за баня, основното ми занимание щеше да е взривяването на бронетранспортьори.“

На другия рафт в друга кутия от обувки има пет мобилни телефона — от тези, които не могат да се проследяват и които наркопласьорите в Лоутаун наричат „еднодневки“. Продават се в минимаркетите и в по-свестните дрогерии. Тези телефони са неговият проект за тази вечер. Трябва да се модифицират така, че при набиране на даден номер и петте да иззвънят и да задействат детонаторите в кутиите за обувки. Всъщност още не е решил да използва експлозива, но нещо го подтиква. Да, определено! В писмото си до шишкавото ченге беше заявил, че не изпитва никакво желание да повтори „шедьовъра“ си, но това беше поредната лъжа. Ще зависи много от самия Шишко. Ако ексченгето (ДВО) направи това, което Брейди иска от него (също като госпожа Трилони), той е уверен, че желанието му ще постихне, поне за известно време.

А ако не… тогава…

Взема кутията с телефоните и понечва да излезе от килера, но се спира и поглежда назад. На друг рафт има подплатен елек за лов и риболов, купен от „Ел Ел Бийн“ 40 40 Американската компания L. L. Bean, Inc е специализирана в продажбата на спортно облекло, оборудване и екипировка, включително чрез поръчки по пощата и по интернет. — Б. пр. .

Ако възнамеряваше да ходи на лов или на риболов, би трябвало да вземе размер M — той е слаб и строен, — но този е XL. На предницата има щампа с Усмивко — онзи, озъбения, с черните очила. В елека има още четири петстотинграмови блокчета пластичен експлозив — две във вътрешните, две във външните джобове. Подплатата изглежда обемиста, защото е натъпкана с метални топчета за сачмени лагери (точно като тези в Бияча на Ходжис). Срязал е тук-там хастара, за да ги изсипе вътре. Дори му мина през ума да помоли мама да зашие прорезите и тази мисъл го накара здравата да се посмее, докато ги запечатваше с яко индустриално тиксо.

„Моят елек-бомба“ — мисли си с умиление.