Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Отново грабва телефона, набира „Справки“ и иска номера на Джанел Патерсън. Не храни големи надежди; номерът на сестрата на госпожа Трилони, наследила седем милиона, че и като бонус — разведена отскоро, надали е регистриран.

Обаче роботът от другата страна на линията му го съобщава. Ходжис е толкова изненадан, че му се налага да натисне 2 за повторение, докато намери нещо за писане. После отново барабани с пръсти по бюрото и размишлява как да се представи. Възможно е да не излезе нищо, но това щеше да е следващият му ход, ако беше на служба. Тъй като не е, трябва да прояви повече финес.

Открива, че посреща предизвикателството с ентусиазъм, и тази мисъл го развеселява.

На път за вкъщи Брейди се отбива в пицарията на Сами и взема малка пица с пеперони и гъби. Щеше да вземе от големите, ако очакваше и майка му да изяде две-три парчета, но от опит знае, че няма да се случи.

Друго си е, ако беше с пеперони или с водка „Попов“. Ако предлагаха с „Попов“, без колебание щеше да купи не средна, а направо голяма.

Къщите в Норт Сайд са еднотипни общински жилища, строени през периода между войните в Корея и във Виетнам, което обяснява защо са еднакви и вече започват да се скапват. Свечерява се, но на повечето буренясали морави още са разхвърляни пластмасови играчки. Къщата на Хартсфийлд е на Елм Стрийт 49, но въпреки названието ѝ 34 34 Elm (англ.) — бряст. — Б. пр. по улицата няма брястове и надали някога е имало.

Всички улици в този квартал, наричан по понятни причини Нортфийлд 35 35 Northfield (англ.) — буквално — северно землище. — Б. пр. , носят имена на дървета.

Брейди паркира зад трошката на майка си — ръждясала хонда, която има нужда от нов ауспух, нов прекъсвач и нови свещи. И стикер за извършен технически преглед.

„Нека тя ги смени“ — казва си Брейди. Но майка му няма да си мръдне пръста. Пак той трябва да ги оправи. Както всичко друго.

„Както се оправих с Франки. Когато мазето беше само мазе, а не моят команден център.“

Брейди и Дебора Ан Хартсфийлд никога не говорят за Франки.

Вратата е заключена. Поне успя да я научи на това, макар че, бог му е свидетел, не беше никак лесно. За нея думата „ Добре “ решава всички проблеми в живота. Ако ѝ кажеш: „ Прибери млякото в хладилника, след като си налееш “, тя ще отвърне „Добре“. А като се върнеш вечерта, го заварваш на плота, вече вкиснало. Ако я помолиш: „ Пусни пералнята, за да имам утре чиста манта за фургона със сладолед “, пак ще чуеш „Добре“. Но като надникнеш в килера, кошът с мръсни дрехи си стои препълнен.

Врявата от телевизионния екран го посреща като поздрав. Плямпат нещо за „изпитание за неприкосновеност“, значи майка му гледа „Сървайвър“. Сто пъти ѝ е обяснявал, че в състезанието всичко е нагласено. Тя казва „Добре, знам“, но никога не го пропуска.

— Аз съм, мамо!

— Здравей, муцинко! — Заваля думите съвсем леко, което го радва — още не се е натряскала. „Ако бях черният ѝ дроб — казва си той, — някоя нощ, докато хърка с отворена уста, щях да изскоча и да избягам на майната си.“

И все пак, влизайки в хола, усеща особена възбуда — ненавистна тръпка на очакване. Майка му седи на дивана по копринения бял халат, подарък от него за Коледа, и там, където дрехата се разтваря на бедрата ѝ, — той вижда още нещо бяло. Бельото ѝ. Гащички звучи прекалено секси и Брейди отказва да свърже тази дума с майка си, но тя е там, в съзнанието му: змия, свита в отровен храст. Вижда и очертанията на зърната ѝ. Не е редно такива неща да го възбуждат — тя е близо петдесетгодишна, вече има паласки, тя е майка му, за бога — но…

Но.

— Нося пица — казва Брейди, вдига кутията и си помисля: „Вечеряла съм.“

— Вечеряла съм — казва тя. Сигурно. Няколко листа маруля и малка кофичка кисело мляко. Така поддържа каквото е останало от линията ѝ.

— Любимата ти — уточнява Брейди и си помисля: „Хапни я ти, муцинко.“

— Хапни я ти, сладичък — изчуруликва тя. Вдига чашата си и отпива малка глътка като дама. Къркането започва после, когато вече си е легнал и тя си мисли, че е заспал.

— Вземи си кока-кола и седни до мен. — Потупва дивана. Халатът се разгръща още малко. Бял халат, бели гащички.

„Бельо! — напомня си той. — Бельо, нищо повече, тя е моята майка, тя е мама, а когато е мама, това е само бельо.“

Мама проследява погледа му и се усмихва. Халатът остава разгърнат.

— Тази година сървайвърите са на Фиджи — обяснява и бърчи чело. — Май беше Фиджи. Все тая — някакъв си остров. Да погледаме заедно, а?