Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Бележката е от Джером. Старателно изписаните букви са в крещящ контраст с майтапчийски неграмотното съобщение:

Мастъ Ходжис,

Укусих тривътъ и устайх кусачкътъ пот навесъ, само да ниа пригазити с колатъ, сър! Ако искати да свърша ощи нещу, ша гу свърша, удряти ми жица и негърчето ша дофтаса, само да не сам на работа на друга къшта, щоту другити ма стягат, юркат ма да бачкам и са гулемеят, туй мулатити особено са дуят многу! На вашити ослуги, сър!

Ходжис уморено поклаща глава, но неволно се усмихва. Младежът, който му помага вкъщи, получава пълни шестици по висша математика, сменя счупени улуци, оправя електронната му поща, когато стане фал (което се случва често главно поради неумението му да борави с нея), бива го като водопроводчик, знае френски на добро ниво и ако го попиташ какво чете, има вероятност да те отегчи с половинчасова лекция за символизма на кръвта при Д. Х. Лорънс. Не си мечтае да е белокож, но битието му на даровито негърче в семейство от горната прослойка на средната класа му създава, според собственото му определение, „затруднения с идентичността“. Казва го на шега, но според Ходжис не се майтапи. Не съвсем.

Бащата на Джером, преподавател в колеж, и майка му, лицензиран експерт-счетоводител, са лишени от чувство за хумор и несъмнено ще изпаднат в ужас, ако видят тази бележка. Може даже да решат, че синът им се нуждае от консултация с психолог. Но Ходжис няма да им я покаже.

— Джером, Джером, Джером — въздъхва той и влиза вкъщи. Джером с неговото „Нек’ви зъдачки?“ Джером, който още не може да реши в кой университет да следва — а това, че всеки от Бръшляновата лига 29 29 „Бръшлянова лига“ ( Ivy League ) — група висши училища, смятани за най-престижните в САЩ, в която влизат университетите Харвард, Принстън, Йейл, Корнел, Колумбия, Пенсилвания, Браун, Дартмут. — Б. пр. ще го приеме, се знае още отсега.

Той е единственият човек в квартала, когото Ходжис смята за приятел, и единственият, от когото всъщност има нужда. Смята, че приятелството е доста надценявано явление и по това, ако не по друго, с Брейди Хартсфийлд си приличат.

Ходжис е навреме за вечерните новини, но решава да ги пропусне. Писнало му е да слуша за петролния разлив в Мексиканския залив и за идеите на консерваторите от Чаената партия 30 30 Чаена партия ( Tea Party ) — обществено-политическо движение в Америка, прокламиращо консервативни десни политики и възникнало през 2009 като протест срещу икономическите мерки на Барак Обама. — Б. пр. .

Вместо това сяда на компютъра, стартира файърфокс и в полето за търсене написва „ Под синия чадър на Деби“. Получава само шест резултата — беден улов в огромното, бъкащо с риба море на интернет, — от които само един отговаря на фразата. Кликва на него, появява се изображение.

Хълмиста поляна под застрашително, покрито с черни облаци небе. На сребристи струйки се изсипва дъжд — анимационен ефект, на който вероятно е зададено автоматично повторение. Обаче младите мъж и жена седят на сухо под грамаден син чадър. Не се целуват, но главите им почти се докосват. Изглеждат потънали в оживен разговор.

Следва кратко описание на същността на сайта.

За разлика от сайтове като фейсбук или Линкитин „Под синия чадър на Деби“ е сайт за запознанства, в който старите приятели могат да се срещат, а новите — да се опознават взаимно в НАПЪЛНО ГАРАНТИРАНА АНОНИМНОСТ. Няма снимки, няма порно, няма съобщения от 140 знака като в Туитър — само ИСТИНСКИ СТАРОМОДЕН РАЗГОВОР.

Под описанието има бутон с надпис „ЗАПОЧНИ СЕГА!“ Ходжис го посочва с мишката, но се разколебава. Преди около шест месеца Джером му смени имейл адреса, защото всички негови контакти в стария бяха получили съобщение, че той е в Ню Йорк, откраднали са му портфейла с кредитните карти и спешно му трябват пари, за да се върне вкъщи. Молбата му към получателите на съобщението била да изпратят петдесет долара — или повече, ако имат възможност — до офиса на „Мейл Боксис“ 31 31 Mail Boxes Etc . ( МВЕ ) — глобална верига от центрове за бизнес услуги. — Б. пр. в Трайбека.

Съобщението завършваше с „Ще ви върна парите веднага щом си извадя нови кредитни карти“.

Ходжис се почувства адски неудобно, защото тази просия молба за пари беше стигнала до бившата му жена, до брат му в Толедо и до над петдесетина полицаи, с които беше работил през годините. Както и до дъщеря му. Той очакваше, че телефоните му — и мобилният, и домашният — ще се скъсат от звънене през следващите четирийсет и осем часа, но всъщност се обадиха малцина и само Алисън май беше сериозно притеснена. Това не го учуди. След като той навърши петдесет и пет, дъщеря му Али, черногледа по природа, очакваше всеки миг баща ѝ да изпуши.