Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Кой плаща за поддръжката? Най-вероятно този, който е наследил имота. Госпожа Трилони беше червива с пари. Активите от завещанието ѝ бяха от порядъка на седем милиона долара, си припомня Ходжис. За първи път след пенсионирането си, когато предаде на Пийт Хънтли и на Изабел Джейнс неразрешения случай с касапницата пред Общинския център, Ходжис се запитва дали майката на госпожа Т. още е жива. Горката старица страдаше от сколиоза, от която ходеше прегърбена почти на две и изпитваше ужасни болки, но сколиозата не е фатална болест. А Оливия Трилони нямаше ли и сестра някъде из западните щати?

Ходжис напразно се мъчи да изрови от паметта си името ѝ. Спомня си обаче, че Пийт бе нарекъл госпожа Трилони госпожа Тикони заради нервните ѝ тикове — тя непрекъснато оправяше дрехите си, приглаждаше стегнатата си на кок коса, въртеше около тънката си китка златната каишка на часовника си „Патек Филип“. Ходжис не я харесваше, а Пийт я ненавиждаше от дън душа. Затова и двамата изпитваха известно задоволство, като донякъде ѝ приписваха вината за зверското деяние пред Общинския център. В крайна сметка тя несъмнено беше подпомогнала убиеца — нали така? При покупката на мерцедеса са ѝ дали два ключа, но единият ѝ се губеше.

А след това малко преди Деня на благодарността се самоуби.

Ходжис помни ясно думите на Пийт, когато чуха новината: „ Ако на онзи свят се срещне с жертвите — особено с младата майка Крей и с бебенцето ѝ, ще ѝ се наложи да отговаря на много неприятни въпроси. “ За Пийт самоубийството ѝ беше окончателното потвърждение: дълбоко в съзнанието си госпожа Т. винаги е знаела, че е оставила ключа на таблото на колата, която наричаше „моята сива лейди“.

Тогава Ходжис беше на същото мнение. Въпросът е дали все още го поддържа. Или злобарското послание, което получи вчера от човека, провъзгласил се за Убиеца с мерцедеса, го е накарало да размисли.

Може би не е, но писмото повдига важни въпроси. Ами ако Мистър Мерцедес е пратил подобно писмо и на госпожа Трилони? Госпожа Трилони с нервните тикове и с куп комплекси под тънкия слой на привидна войнственост? Нима е невъзможно? Мистър Мерцедес със сигурност е знаел за гнева и презрението на обществото към нея след масовото убийство — достатъчно е било да прочете писмата на читатели в местния вестник.

Възможно ли е да…

Размишленията му прекъсва колата зад него, която спира толкова близо, че почти докосва калника на тойотата. Не е с полицейски лампи, но е светлосин форд „Краун Виктория“, последен модел. От автомобила слиза едър здравеняк, подстриган късо, по армейски, който без съмнение носи пистолет в кобур под спортното си сако. Ако е детектив от градската полиция, пистолетът ще е „Глок“, точно като този, който Ходжис държи в сейфа си. Само че човекът не е от градската полиция. Той още познава всички там.

Сваля стъклото.

— Добър ден, сър — казва Късата подстрижка. — Може ли да ви попитам какво правите тук? Защото паркирахте преди доста време.

Ходжис си поглежда часовника и разбира, че онзи има право. Вече е почти четири и половина. Наближава пиковият час и движението в центъра ще стане натоварено — ще извади голям късмет, ако се прибере навреме, за да хване Скот Пели по вечерния бюлетин на Си Би Ес. Преди гледаше новините на Ен Би Си, но в един момент реши, че водещият Брайън Уилямс е добродушен тъпанар, който прекалява с видеозаписи от Ю Тюб. Не е новинарят, когото би желал да слуша, когато му се струва, че целият свят се срут…

— Сър? Искрено се надявам да ми отговорите. — Здравенякът се навежда и разкопчаното сако се поразтваря още малко. Не глок, а ругер. Подходящ за каубои според Ходжис.

— А аз — отвръща той — искрено се надявам, че имате законно право да ме питате.

Събеседникът му бърчи чело:

— Моля?

— Допускам, че сте частен детектив — търпеливо обяснява Ходжис, — но бих желал да видя документ, който ви идентифицира като такъв. И знаете ли, още нещо! Искам да видя разрешителното ви за този топ, който носите под сакото. И дано да е в портфейла ви, а не в жабката на колата, защото ще сте в нарушение на член 19-ти от Правилника за огнестрелните оръжия, който в резюме гласи: „Въоръжените задължително носят и разрешителното си за притежание на оръжие.“ Е, да видим документчетата.

Челото на Късата подстрижка още повече се сбърчва.

— Полицай ли сте?

— В оставка, но това не означава, че съм забравил правата и задълженията си. Покажете ми документ за самоличност и разрешителното за носене на оръжие, моля. Не е нужно да ми ги подавате в ръката…