Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Джером е с мокасини на босо и глезените му са боядисани в зелено от тревата, която преди малко е косил за бившето ченге. Несъмнено хубавото му лице е грейнало в усмивка. Брейди е готов да се басира, че видят ли усмивката му, гаджетата, с които хубавецът излиза през уикенда, разтварят обятия и гащите им падат: „Ела, Джери , изяж ме!“

Самият Брейди не е бил никога с момиче.

— Как си, приятел? — пита Джером.

Брейди се ухилва — слязъл е от фургончето и стои до прозорчето, през което подава сладоледа.

— Добре съм — отговаря. — Смяната ми е към края си, което винаги ми повишава настроението.

— Остана ли от шоколадовия? Малката русалка иска шоколадов.

Брейди вдига палец, устните му още са разтегнати в усмивка — същата усмивка, която беше скрил зад маската на клоун, когато натисна газта до дупка и се вряза в тълпата безработни смотаняци пред Общинския център.

— Ще те уредим, приятел!

Сестричката дотичва, очите ѝ блестят, плитчиците ѝ подскачат.

— Не съм ти малката русалка, Джери, много мразя!

Тя е на около девет и колкото и да е абсурдно, името ѝ също е на бяла жена: Барбара. Чернокожа на име Барбара звучи на Брейди толкова сюрреалистично, че даже не го дразни. Единственото същество в семейството с име на чернилка е кучето, което се е изправило на задните си лапи, подпряло е предните на фургончето и върти опашка.

— Долу, Одел! — скастря го Джером, то сяда на земята и жизнерадостно пъхти.

Брейди се обръща към Джером:

— А за теб какъв да бъде?

— Ванилов — бял.

„Ще ти се да си бял“ — мисли си Брейди и им подава сладоледите.

Старае се да държи Джером под око, да е информиран за него, защото Джери е единственият, с когото бившето ченге общува напоследък. През последните два месеца ги наблюдава често, когато са заедно, и се е убедил, че Ходжис се отнася с момчето като с приятел, а не като с наемен работник. Самият Брейди никога не е имал приятели. Приятелите са опасни, те служат само за едно — за залъгалка на егото. Нещо като емоционални защитни мрежи. Към кого се обръщаш, когато ти е кофти? Към приятелите си, разбира се. И те веднага изръсват тъпотия от рода на: „ О, божичко “ „ Горе главата “ „ С теб сме “ и „ Дай да пийнем по едно “. Джером е само на седемнайсет, не може да излезе с Ходжис „да пийнат по едно“ (освен безалкохолно), но може да изломоти: „ Горе главата “ или „ С теб съм “. Затова трябва да се наблюдава.

Госпожа Трилони нямаше приятели. Нямаше и съпруг. Имаше само болна майка. Ето защо му беше лесно с нея, особено след като ченгетата я подхванаха. Всъщност те свършиха половината му работа. Другата половина си я свърши сам, и то буквално под носа на хърбавата кучка.

— Заповядай — казва на Джером и му подава сладоледите. Де да бяха подправени с арсен! Или може би с варфарин. Натъпчи ги с варфарин, та келешите да бълват кръв от устата, от очите, от ушите. И от ануса, разбира се. Представя си как децата от квартала изпускат раниците и безценните си мобилни телефони, как от всяка дупка на телата им се лее кръв. Какъв ефектен трилър ще се получи!

Джером подава десетдоларова банкнота, а Брейди заедно с рестото му връчва кучешка бисквита:

— За Одел.

— Благодаря ви, господине! — изчуруликва Барбара и близва от шоколадовия сладолед. — Чудесен е!

— Да ти е сладко, миличка — отвръща Брейди.

Той кара фургончето „Хапни сладко“, обикаля по адреси с фолксвагена на „Киберпатрул“, но основната му работа това лято е К. Уилям Ходжис (ДВО). Работата му е да накара Ходжис (ДВО) да използва онзи револвер.

Потегля към фабриката за сладолед на Лоуб, за да върне фургончето и да се преоблече. По пътя стриктно спазва ограниченията на скоростта.

Внимание, предпазливост, безопасност.

След като си тръгва от „Демазио“ — с кратко отклонение, за да се разправи с грубияните под надлеза, които тормозеха хлапето, — Ходжис обикаля с тойотата из града без посока и без цел. Или поне така си мисли, докато изведнъж си дава сметка, че се е озовал на Лайлак Драйв в Шугър Хайтс, тузарския крайезерен квартал. Спира и паркира срещу алея, преградена с желязна порта, на един от каменните стълбове на която има табелка с номер 729.

В дъното на частната асфалтирана алея, широка почти колкото улицата, на която излиза, се издига къщата на покойната Оливия Трилони. Табелата с надпис „ПРОДАВА СЕ“ подканва потенциалните купувачи да се свържат с „АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ МАЙКЪЛ ЗАФРОН“. Ходжис си казва, че предвид състоянието на пазара на имоти през тази 2010 година от Христа, табелата вероятно ще си виси там доста време. Просторната морава пред къщата обаче е окосена — явно с косачка много по-голяма от машинката на Ходжис.