Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— О… — промърморва Ходжис, защото не знае какво да каже.

Жената лекичко завърта върху масичката листовете хартия, после вдига поглед и вперва в него светлосините си очи.

— В писмото се говори за нервни тикове. Забеляза ли?

— Да. — Той е забелязал цял куп неща, най-вече това как в много отношения е като негативно копие на онова, изпратено до него.

— Сестра ми също имаше нервни тикове. Може би някои са ти направили впечатление.

Ходжис разхлабва вратовръзката си, завърта я наляво, после надясно.

Джейни се усмихва.

— Да, това беше един от тях. Имаше и много други. Постоянно проверяваше ключовете за осветлението, за да се увери, че лампите са загасени. След закуска изключваше тостера от мрежата. Преди излизане си измърморваше „хляб и масло, хляб и масло“, защото има суеверие, че това ще ти помогне да се сетиш, ако си забравил нещо. Спомням си един случай, когато трябваше да ме закара до училище, защото изпуснах автобуса, а мама и татко вече бяха тръгнали за работа. По средата на пътя изведнъж изпадна в паника, че сме оставили включена фурната. Наложи да се върнем и да проверим — нищо друго не можеше да я успокои. Разбира се, не беше включена. Пристигнах на училище чак за втория час и за пръв и последен път ме наказаха с оставане след часовете. Бях ѝ бясна. Често ѝ се сърдех, но я обичах. Мама, татко — всички я обичахме. Беше заложено в нас. Но, божичко, наистина беше товар като чувал с тухли.

— Всяко излизане от къщи ѝ е причинявало стрес, но ето че се е омъжила, и то за богаташ.

— Всъщност се омъжи за преждевременно оплешивял чиновник в инвестиционната компания, в която работеше. Кент Трилони. Смотан очилатко — казвам го със симпатия. Кент беше много свестен и влюбен във видеоигрите. Започна да инвестира в някои от компаниите, които ги произвеждаха, и инвестициите му донесоха печалба. Майка ми твърдеше, че е истински факир, според баща ми беше само късметлия, но всъщност не беше нито едното, нито другото. Човекът си разбираше от работата, а пък ако не знаеше нещо, си правеше труда да го научи. Беше се замогнал доста още като се ожениха към края на седемдесетте, а след това откри „Майкрософт“! — Отмята глава и се засмива толкова гръмогласно, че Ходжис се сепва. — Извинявай. Просто си помислих каква ирония е това според американските представи. Аз бях хубава, общителна, вписвах се в средата. Ако бях участвала в някой от конкурсите за красота, които наричам „изложби на плът за мъже“ (ако искаш да знаеш, но сигурно не искаш), от раз щяха да ме обявят за „Кралицата на симпатягите“. Имах сума приятелки, приятели, гаджета, контакти, търсеха ме, канеха ме да излизам. В последния клас на Католическата гимназия отговарях за интегрирането на първокурсниците и се справях великолепно, колкото и самомнително да ти звучи. Сестра ми също беше красива, но и невротичка. С натрапчиви идеи, страхове, нервни тикове и мании. Ако беше участвала в конкурс за красота, щеше да си изповръща банския костюм.

Джейни отново се разсмива, но една сълза се търкулва по страната ѝ и тя я избърсва с опакото на дланта си.

— Каква ирония, нали? „Кралицата на симпатягите“ се насади на смъркащ кокаин кретен, а „Кралицата на невротиците“ хвана свястното момче — съпруга, който печели добре и не изневерява на жена си. Схващаш ли?

— Да — отвръща Ходжис. — Схващам.

— Оливия Уортън и Кент Трилони. На връзката им беше писано да оцелее колкото на родено в шестия месец бебе. Той сто пъти я кани да излязат, тя сто пъти отказва. Най-сетне се съгласи да отидат на вечеря, по думите ѝ — за да спре да ѝ досажда. Когато стигнали до ресторанта, се парализирала от притеснение. Не могла да слезе от колата. Треперела като лист. Някои момчета биха се отказали веднага, но не и Кент. Закарал я на гишето за автомобили в „Макдоналдс“ и поръчал от готовите менюта. Хапнали на паркинга. Мисля, че и след това го правеха често. Ходеха и на кино, но Оли държеше да е до пътеката. Казваше, че като е по-навътре, се задушава.

— Жена с много екстри.

— Години наред нашите се опитваха да я заведат на психиатър и се провалиха, но пък Кент успя. Лекарят ѝ предписа лекарства и тя се пооправи. На сватбата си пак получи поредната от прословутите си панически атаки — аз държах воала ѝ, докато повръщаше в тоалетната на църквата, — но все пак издържа до края на церемонията. — Джейни тъжно се усмихва и добавя: — Беше красива булка.

Ходжис мълчаливо я слуша, запленен от възможността да зърне за момент Оливия Трилони, преди да стане „Мадоната с деколтета лодка“.