Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

По фунийката се стича още сладолед. Този път Ходжис не го забелязва дори когато стига до дланта му.

— Ключът е бил в…

— В жабката, да. Татко обвини майка в небрежност, а тя отвърна… — Джером се привежда и вперва кафявите си очи в сивите му очи — … нямала представа, че ключът е там. И той тогава ѝ се тросна: „Женска работа“, което много я подразни.

— Предполагам — отбелязва Ходжис, а мозъкът му заработва на бързи обороти.

— Татко ѝ обяснява: „Миличка, някой път ще забравиш да заключиш колата, ще мине някой наркоман, ще забележи, че е отключена, и ще реши да провери дали няма нещо, което си струва да открадне. Ще прерови жабката за пари, ще попадне на ключа в найлоновия плик и веднага ще отпраши, за да потърси клиент за почти ново малибу.“

— Майка ти какво отвърна?

Младежът се ухилва.

— Моментално извъртя въпроса. Царица е в това! „ Ти купи тази кола — му вика, — ти я докара вкъщи, значи трябвало е ти да ми кажеш за ключа.“ Закусвах по време на спора и ми идваше да се намеся и да кажа: „Мамо, ако беше отворила поне веднъж ръководството за експлоатация — поне да разбереш какво показват тези симпатични джаджи, дето блещукат на таблото…“ Обаче си замълчах. Нашите не се карат често, но когато се случи, мъдрият човек не се намесва. Дори Барбстър го знае, а е само на девет.

Ходжис си помисля, че докато бяха семейство с Корин, дъщеря му Алисън също го знаеше.

— Мама добави, че никога не забравя да заключи колата. Което е вярно, доколкото ми е известно. Така или иначе, резервният ключ сега виси на закачалката в кухнята: на видно място, ако другият се загуби.

Ходжис невиждащо се взира в скейтбордистите. Майката на Джером има основание да твърди, че мъжът ѝ е трябвало да ѝ даде резервния ключ или поне да я предупреди за него. Не можеш да очакваш, че другият непременно ще прегледа всичко най-подробно и сам ще открие каквото е необходимо. Но случаят с Оливия Трилони е различен. Тя сама е купила автомобила и би трябвало да знае за ключа.

Може би продавачът я е затрупал с информация за скъпата ѝ нова придобивка. Продавачите имат тази склонност. Съветва те кога се сменя маслото, как се пуска темпоматът и как се ползва джипиесът и добавя: „Не забравяйте да сложите резервния ключ на безопасно място; оттук може да заредите мобилния си телефон; това е номерът на пътна помощ при авария; натиснете лоста за фаровете докрай наляво, за да активирате функцията за автоматично включване при смрачаване.“

Той си спомня покупката на първата си кола и как слушаше с половин ухо съветите на продавача. Отговаряше му машинално: „Да… аха… добре… разбирам… ясно“, но изгаряше от нетърпение да полети по пътя с новата си придобивка, да се наслади на плавния ѝ бяг, да вдиша несравнимия мирис на нов автомобил, който за купувача е ароматът на добре вложени пари. Но госпожа Т. е страдала от натрапчива невроза. Би могло да се предположи, че не е обърнала внимание на резервния ключ и го е оставила в жабката, но ако онази вечер е взела оригиналния ключ, нямаше ли да заключи колата? Тя твърдеше, че го е направила, упорито настояваше до края и като се замислиш…

— Господин Ходжис?

— С новите електронни джаджи заключването става с три прости действия, нали така? — промърморва Ходжис. — Първо, изключи двигателя. Второ, извади ключа от стартера. Ако се отплеснеш и пропуснеш второто, зазвучава предупредителен сигнал. Трето, затвори вратата и натисни бутона с нарисуваното катинарче. Ако ключът е в ръката ти, възможно ли е да забравиш да заключиш? Елементарно е, направено е като за глупаци.

— Така е, господин Ходжис, но някои глупаци все пак забравят.

Мъжът е твърде увлечен в разсъжденията си и неволно се изпуска:

— Не беше глупава. Беше невротичка, но не и глупачка. Ако е взела ключа, почти е сигурно, че е заключила колата. А ключалката не беше разбита. Тоест даже да приемем, че резервният ключ е бил в жабката, как този тип се е добрал до него?

— Имаме мистерия със заключена кола вместо със заключена стая 48 48 Алюзия към класическия сюжет с престъпление, извършено в заключената стая (англ. the locked room mystery ) — поджанр на детективския роман. — Б. пр. . Наистина загадка за три лули!

Ходжис не продумва. Превърта случая в главата си отново и отново. Възможността резервният ключ да е бил в жабката сега изглежда очевидна, но с Пийт допуснаха ли го като вариант? Почти е сигурен, че не. Защото разсъждаваха като мъже ли? Или защото ги беше яд на госпожа Т. заради небрежността ѝ и искаха да я изкарат виновна. А тя наистина имаше вина, нали?