Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

„Не и ако действително е заключила колата“ — продължава да си мисли Ходжис.

— Сър, какво е общото между „Под синия чадър на Деби“ и Убиеца с мерцедеса?

Той се изтръгва от тресавището на размишленията си. Газил е в него уморително и дълго.

— Засега не ми се говори повече.

— Може би ще помогна!

Бил ли е някога Джером толкова въодушевен? Май само веднъж, когато беше второкурсник и отборът по дебати, на който беше капитан, спечели градския шампионат.

— Ще ми помогнеш, ако разбереш подробности за този сайт.

— Не искате да ми се доверите, защото ме мислите за твърде млад. Така е, нали?

Донякъде е така, но Ходжис няма да си признае. Всъщност има още нещо.

— По-сложно е, младежо. Вече не съм полицай и с това разследване се плъзгам по ръба на закона. Ако разкрия нещо и не съобщя на бившия си партньор, който сега е водещият детектив по този случай, няма да съм вече на ръба, а отвъд закона. Имаш бъдеще пред себе си, можеш да учиш в колеж или университет по твой избор. Какво ще кажа на вашите, ако ме подведат под отговорност и обвинят теб като мой съучастник?

Джером седи безмълвно и обмисля казаното. Подава остатъка от фунийката си на Одел, който веднага я захапва.

— Разбирам ви — промърморва.

— Наистина ли?

— Да.

Младежът става от пейката и Ходжис го последва.

— Нали не ми се сърдиш?

— Не, разбира се. Но обещайте да ме повикате, ако прецените, че ще съм ви от полза. Нали знаете поговорката — две глави мислят по-добре от една.

— Обещавам.

Тръгват обратно нагоре по хълма. Отначало Одел припка помежду им, но скоро взема преднина, защото Ходжис изостава. Задъхва се по стръмнината.

— Крайно време е да отслабна — изпъхтява. — Онзи ден скъсах съвсем нов панталон, седалището се разпори, представи си!

— Можете да свалите пет-шест килограма — дипломатично казва Джером.

— Удвои цифрата и ще си по-близо.

— Искате ли да спрем да си починете?

— Не — отсича Ходжис и осъзнава колко детински е отговорът му. Обаче е твърдо решен да отслабне. Щом се прибере, ще изхвърли в коша за смет всички сладки и соленки от шкафовете и от хладилника. Не, по-добре направо в шахтата за боклук. Иначе има опасност да се съблазни да извади от коша нещо сладичко.

— Младежо, предпочитам да не споменаваш на никого за моето разследване. Да разчитам ли на дискретността ти?

Джером отговаря без капка колебание:

— Разбира се. Гроб съм.

На стотина метра пред тях фургончето със звънчетата „Хапни сладко“ пресича Харпър Роуд и продължава по Винсън Лейн. Джером махва с ръка за поздрав. Ходжис не забелязва дали и човекът зад волана махва в отговор.

— Е, да, чак сега го срещаме.

Джером се обръща и се ухилва:

— Сладоледаджията е като ченге.

— В смисъл?

— Никакъв го няма, когато ти трябва.

Брейди продължава по маршрута си, като спазва ограничението на скоростта (тук, на Винсънт Лейн, разрешената скорост е 30 километра в час) и почти не чува звънчетата и ламаринения крясък на високоговорителите, от които звучи песента „Бъфало Галс“ 49 49 Традиционна американска песен от 1844 г. с много адаптации в киното и в популярната култура. — Б. пр. .

Носи пуловер под бялата престилка с логото на „Хапни сладко“, защото му е хладно от сладоледа във фургончето.

„Хладен е като ума ми — казва си. — Само че освен хладен умът ми е и аналитичен. Като машина. «Епъл Макинтош» с толкова гигабайта, колкото са нулите в числото гуголплекс.“

Насочва го към това, което видя на Харпър Стрийт преди секунди: шишкавото ченге заедно с Джером Робинсън и с ирландския сетер с негърското име. Той отвърна на поздрава на негърчето, защото така се вписва в средата. Също и като слуша безкрайните тиради на Фреди Линклатер за това колко трудно е да си лесбийка в този хетеросексуален свят.

Дъртият Кърмит Уилям Ходжис („Ах, как искам да съм млад!“) заедно с Джером Робинсън („Ах, как искам да съм бял!“). За какво ли си говори тази Странна двойка? Отговорът живо интересува Брейди Хартсфийлд. Може би ще го научи, ако дебелакът захапе стръвта и започнат разговор в „Синия чадър на Деби“. С богатата кучка се получи. След като веднъж се разприказва, след това не можеше да я спре.

Шишкавият пенсионер и чернокожият му ратай.

И Одел. Да не забравяме Одел. Джером и сестричката му обичат това псе. Ще се поболеят от мъка, ако нещо му се случи. Може и да не му се случи, но все пак като се прибере вкъщи, ще порови в интернет за други отрови.