Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Подобни мисли неспирно щъкат в ума му; те са бръмбарите в главата му. Тази сутрин в „Дискаунт Електроникс“, докато описваше поредната доставка на боклучави дискове (защо непрекъснато зареждат още, след като се чудят как по-бързо да се отърват от наличните запаси, е загадка, която никога няма да си изясни), му хрумна, че би могъл да използва самоубийствения си елек, за да очисти президента Обама („Ах, как искам да съм бял!“). Да, и самият той ще загине, но славно. Барак често идва в този щат, защото е стратегически важен за преизбирането му за президент. И при всяко посещение идва в този град. Изнася реч пред населението. Говори за надежда. Говори за промяна. Ала-бала-ала-бала, дрън-дрън-дрън. Брейди тъкмо се канеше да провери в интернет как да избегне детекторите за метал и полицейските проверки, когато Тоунс Фробишър му телефонира и го прати на адрес. И докато изкара от паркинга един от зелените фолксвагени на „Киберпатрул“, вече мислеше за друго. За Брат Пит. Шибаният красавец, идол на жените.

Понякога обаче идеите се загнездват в ума му.

Някакво пълничко момченце тича към него по тротоара и размахва банкнота. Брейди спира.

— Искам шоколаааа-дов! — вика хлапето. — И да е посипан с шарени пръчици!

„Дадено, дебелогъзо келешче. — Той пуска най-широката си и най-пленителната си усмивка. — Натъпчи се с холестерол, ще изкараш най-много до четирийсет, макар че знае ли човек, може да оцелееш след първия инфаркт. Но това няма да те спре. Няма да те спре, защото този свят бъка от бира, хамбургери, чипс и шоколадов сладолед.“

— Дадено, приятелче. Шоколадов с шарени пръчици — имаш го! Как беше в училище? Писаха ли ти шестици?

Тази вечер телевизорът на Харпър Роуд 63 остава изключен дори по време на централната новинарска емисия. Както и компютърът. Вместо да го включи, Ходжис изважда верния си бележник. Джанел Патерсън го беше определила като човек от старата школа. Да, такъв е. И не смята да се оправдава. По този начин е работил цял живот и така му е най-удобно.

Сред благословената тишина (като никога от телевизора не се разнася врява) прочита още веднъж писмото, изпратено му от Мистър Мерцедес. Прочита и другото до госпожа Т. Повече от час ги препрочита и ги изследва ред по ред. Тъй като писмото до госпожа Т. е копие, спокойно може да си води записки в полето и да огражда с писалка някои думи.

Завършва с четене на глас. Чете писмата с различен тон, защото Мистър Мерцедес играе две различни роли. В писмото си до Ходжис е злорад и арогантен. „ Ха-ха, съсипан дърт глупако, нямаш нещо, заради което да живееш, и ти го знаеш; защо не се гръмнеш? “ Тонът на писмото до Оливия Трилони е подлизурски и меланхоличен, пълен с разкаяние и истории за нещастно детство, но и в него се прокарва идеята за самоубийство, облечена в съчувствени думи: „ Разбирам. Разбирам Ви напълно, защото се чувствам като Вас. “

Накрая той слага писмата в папка и с печатни букви написва на етикета „УБИЕЦА С МЕРЦЕДЕСА“. В нея няма друго, затова е много тънка, но ако все още го бива като детектив, скоро ще набъбне от негови бележки.

Седи петнайсет минути е ръце, скръстени на твърде обемистия си корем, все едно е медитиращ Буда. После придърпва към себе си бележника и започва да пише.

„ Мисля, че вях прав относно стилистичните особености — повечето са вмъкнати за заблуда. В писмото си до госпожа Трилони не използва удивителни знаци, нито фрази с главни букви и абзаци от едно изречение (тези в края са за драматичен ефект). Не бях прав за въпросителните знаци — явно обича да си служи с тях, а също и да подчертава. Може и да не е много млад — възможно е да съм сгрешил за възрастта… “

Сеща се обаче за Джером, който по отношение на компютрите е толкова напред, че вече е забравил повече, отколкото Ходжис би научил, докато е жив. И за Джейни Патерсън, която използва скайп, знае как да сканира писмото на сестра си и да му направи разпечатка. Джейни Патерсън, която сигурно е с двайсет години по-млада от него.

Отново хваща писалката.

„ … но мисля, че не съм. Вероятно не е тийнейджър (макар че не е изключено) — по-скоро е на възраст между 20 и 35 години. Интелигентен. Има богат речник и умее да си служи с думите. “

Той отново преглежда писмата и си отбелязва някои фигуративни изрази: „ …се щураше из детството като уплашено мишле “ „ мармалад от моркови в спален чувал “, „ повечето хора са овце, а овцете не са месоядни “.