Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Благодарско, Джером.

Прекъсва връзката, влиза в кабинета си, включва компютъра и търси един местен адвокат — Шрон. Името е необичайно и той лесно го открива. Записва кантората и собственото име на Шрон, което е Джордж. После се връща в кухнята и се обажда на леля Шарлот.

— Ходжис — представя се. — Обратно на вашите услуги.

— Не е възпитано така да ми затваряте, господин Ходжис!

— Не е по-невъзпитано от това да кажете на някогашния ми партньор, че съм чукал племенницата ви.

Чува възмутено ахване, последвано от мълчание. Ходжис почти се надява, че тя ще затвори. Когато това не се случва, той ѝ подава исканата информация:

— Тленните останки на Джейни ще бъдат закарани в моргата на окръг Хюрън. Днес обаче няма да ви ги предадат. Утре по всяка вероятност — също. Трябва да се извърши аутопсия, което е абсурдно предвид причината за смъртта, но такъв е законът.

— Вие не разбирате! Имам самолетни резервации!

Той поглежда през кухненския прозорец и брои до пет.

— Господин Ходжис? Чувате ли ме?

— Според мен имате две възможности, госпожо Гибни. Едната е да останете тук и да постъпите човешки. Другата е да се качите на самолета, да се приберете вкъщи и да оставите общината да се занимава с погребението.

Леля Шарлот започва да подсмърча:

— Забелязах как я гледате, как тя ви гледа. Какво толкова съм направила, отговорих на полицайката.

— Не се съмнявам, че активно сте ѝ съдействали.

— Какво сме действали?

Той въздъхва.

— Все едно, оставете. Предлагам с брат ви да се появите в моргата. Не се обаждайте предварително, идете им на крака. Разговаряйте с доктор Голуърти. Ако него го няма, разговаряйте с доктор Пател. Ако лично ги помолите да ускорят нещата — и ако се държите любезно, — те ще ви помогнат с каквото могат. Кажете им, че идвате от мое име. И с двамата се познавам още от деветдесетте.

— Пак ще трябва да оставим Холи — негодува леля Шарлот. — Заключила се е в стаята си. Цъка на лаптопа си и не ще да излезе.

Ходжис се улавя, че скубе косата си, и престава.

— На колко години е дъщеря ви?

Дълго мълчание.

— На четирийсет и пет.

— В такъв случай вероятно ще минете, без да се охарчите за детегледачка. — Опитва се да сподави жлъчната забележка, но не успява: — Помислете си какви пари ще спестите.

— Едва ли мога да очаквам, че ще вникнете в деликатното положение на Холи, господин Ходжис. Дъщеря ми, освен че е с психично разстройство, притежава изострена чувствителност.

„Значи едва те издържа“ — помисля си той, но премълчава.

— Господин Ходжис?

— Чувам ви.

— Случайно да знаете Джанел оставила ли е завещание?

Той затваря.

В мотела Брейди дълго стои под душа на угасена лампа. Харесва му топлината, която го обгръща като утроба, и барабаненето на капките. Тъмнината също му харесва и толкова по-добре, защото скоро ще има всичко, което е желал. Ще му се да вярва, че предстои нежно събиране на майка и рожба — а защо не на майка и любовник, — но сърцето му отхвърля заблудата. Може да се престори, обаче… не.

Единствено тъмнина.

Не се измъчва от мисли за Господ или че заради престъпленията си цяла вечност ще се пече на бавен огън. Няма рай, няма ад. Всеки с малко мозък знае, че тези неща не съществуват. Колко жестока трябва да е висшата сила, за да създаде такъв скапан свят? Дори ако отмъстителният Бог на телевизионните проповедници и педофилите в черни раса действително съществуваше, как би могъл гръмовержецът да обвинява Брейди за деянията му? Брейди Хартсфийлд ли прикова ръката на баща си към жицата на трафопоста, която го уби? Не. Той ли набута парченце ябълка в гърлото на Франки? Не. Той ли непрекъснато повтаряше как парите ще свършат и накрая ще заживеят в приют за бездомници? Не. Той ли приготви отровен хамбургер с думите: „Хапни го, мамо, вкусен е“?

Може ли някой да го укори, че си отмъщава на света, който го е превърнал в каквото е?

Твърдо не.

Замисля се за терористите, които се забиха в Световния търговски център (често мисли за тях). Онези палячовци си въобразявали, че ще попаднат в рая, където цяла вечност ще живеят в нещо като луксозен хотел, обслужван от прелестни девици. Страхотен майтап, а знаете ли кое е най-смешното? Че майтапът е бил за тяхна сметка… не че са го разбрали. Зърнали са безчет стъклени прозорци и последен ослепителен проблясък. После те и хилядите им жертви са се преселили в небитието. Пуф! Чао-чао, алигатор! Няма ви вече, убити и убийци, изчезнахте в универсалното нулево множество, което обгражда една самотна синя планета с всичките ѝ глупаво щуращи се обитатели. Всяка религия лъже. Всяко морално предписание е самоизмама. Даже звездите са мираж. Истината е тъмнина и единственото, което има значение, е да се отличиш, преди да потънеш в нея. Да резнеш кожата на света и да оставиш белег. В крайна сметка историята е плът, набраздена от белези.