Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

На Ходжис изобщо не му е минавало през ума, че Мистър Мерцедес може да се окаже Мисис Мерцедес. Предполага, че технически е възможно и би било подходящо за развръзка на роман от Агата Кристи, само че това е истинският живот.

— Спомена ли как изглежда мъжът?

Джером поклаща глава.

— Ела в кабинета ми. Ти ще седнеш зад компютъра, а аз ще съм ти навигатор.

След няма и минутка се взират в редица от три зелени фолксвагена-костенурка с надписи „КИБЕРПАТРУЛ“ по дължината. Дружеството не е независимо, а е част от веригата „Дискаунт Електроникс“, която има огромен магазин в града. Той се помещава в търговски център „Бърч Хил“.

— Човече, пазарувал съм там — възкликва Джером. — Пазарувал съм много пъти. Купувал съм си видеоигри, компютърна периферия, дивидита с каратистки филми в разпродажба.

Под снимката на колите мише „НАШИТЕ ЕКСПЕРТИ“. Ходжис се пресяга над рамото на Джером и щраква върху надписа. Появяват се три снимки. Едната е на млада жена с тясно лице и тъмноруса коса. Номер две е на закръглен мъж с очила тип „Джон Ленън“ и сериозно изражение. Номер три е на хубавец с вчесана кестенява коса и ослепителна усмивка — явно е казвал „зе-ле“. Имената са ФРЕДИ ЛИНКЛАТЪР, АНТЪНИ ФРОБИШЪР и БРЕЙДИ ХАРТСФИЙЛД.

— А сега накъде? — пита Джером.

— А сега ще се повозим. Само да взема едно нещо.

Ходжис отива в спалнята си и набира комбинацията на малкия сейф в дрешника. Вътре, заедно с няколко застрахователни полици и други финансови книжа, има купчинка ламинирани карти, стегнати с гумен ластик, подобни на тази, която държи в портфейла си. На всеки две години градските ченгета сменят служебните си карти с нови и при всяка смяна Ходжис е прибирал старата карта тук. Съществената разлика е, че на нито една от старите няма червена щампа „В ОСТАВКА“. Той измъква една, чиято валидност е изтекла през декември 2008, изважда актуалната карта от портфейла си и я разменя с тази от сейфа. Разбира се, легитимирането с нея, е поредното престъпление — Закон № 190.25 обявява, че ако някой, с цел да заблуди другиго, се представя за служител на реда, подлежи на глоба от 25 000 долара, пет години лишаване от свобода или на двете наказания кумулативно — само че това е най-малкият проблем на Ходжис.

Той напъхва портфейла в задния си джоб и понечва да затвори сейфа, но размисля. Вътре има още нещо, което може да му потрябва: плоско кожено калъфче, подходящо за съхранение на лични документи. То също е било на баща му.

Ходжис го прибира в джоба си заедно с Бияча.

След като почиства наболите косми по черепа си и слага новите си очила с прозрачни стъкла, Брейди бавно отива до офиса на „Мотел 6“ и плаща за още една нощувка. После се връща в стаята си и разтваря инвалидната количка, която купи в сряда. Излезе му солено, но какво от това? Парите вече не са проблем за него.

Поставя върху седалката натъпканата с експлозив възглавничка с надпис „ГЪЗОПАРКИНГ“, след което срязва хастара отзад и я допълва с още няколко блокчета самоделен пластичен експлозив. Всяко блокче си има капсул-детонатор, зареден с оловен азид. Той събира жиците с метална скобка. Краищата им са оголени и този следобед Брейди ще ги сплете в една супержица.

Истинският детонатор ще бъде джаджа 2.

Под седалката на количката залепя с тиксо торбички, напълнени със сачмени лагери. Щом свършва, присяда на леглото и тържествено оглежда резултата от труда си. Всъщност няма представа дали ще успее да вкара тази бомба на колела в концертна зала „Минго“… но също така нямаше представа дали ще успее да избяга от Общинския център след извършване на деянието. Тогава му се получи, може би и сега ще стане. В края на краищата този път няма да бяга, което означава, че битката наполовина е спечелена. Даже ако се усетят и се опитат да го заловят, коридорът ще е претъпкан със зрители и Брейди ще отбележи далеч повече от осем попадения.

„ Завръщам се с гръм и трясък — мисли си той. — Завръщам се с гръм и трясък, а вие сте гъз, детектив Ходжис. Много ви гъзодаря. “

Изляга се и му хрумва да мастурбира. Вероятно трябва да използва пишката си, докато още я има. Само че заспива, без дори разкопчае своите „Левис“.

На нощното шкафче е поставена снимка в рамка. На нея Франки, стиснал пожарната Сами, се усмихва.

Малко преди единайсет Ходжис и Джером пристигат в търговски център „Бърч Хил“. Има много свободни места и Джером паркира ренглъра си точно пред „Дискаунт Електроникс“, където на всички витрини са окачени големи надписи „РАЗПРОДАЖБА“. На бордюра пред магазина една девойка седи с присвити колене и разтворени стъпала, наведена над айпада си. В лявата ѝ ръка дими цигара. Едва отблизо Ходжис забелязва сивите кичури в косата на девойката. Сърцето му се свива.