Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Дава номера на мобилния телефон, от който разговаря, както и домашния номер на Ходжис, след което затваря и уж обърсва потта от челото си.

— Радвам се, че свърши. Уф!

— Беше класа — уверява го Ходжис.

— Ами ако позвъни на „Кантон, Силвър и Не Знам Кой Си“ за справка? И ако научи, че там никога не са чували за Мартин Лаунсбъри?

— Нейната работа е да предава съобщения, не да ги проверява.

— Ами ако този Пийпълс се сети да провери?

Според Ходжис е малко вероятно. Името на Хелън Уилкокс ще го спре. Когато двамата разговаряха пред имението в Шугър Хайтс, Ходжис надуши, че отношенията на Пийпълс с госпожата не са чисто платонични. Мисли си, че охранителят ще подаде исканата информация на Мартин Лаунсбъри, за да се отърве от него.

— А сега какво? — пита Джером.

А сега предстоеше това, в което премина половината служба на Ходжис.

— Ще чакаме.

— Колко?

— Докато Пийпълс или някой друг бачкатор не се обади. — Точно сега агенция „Бдителност“ изглежда най-силната му карта. Ако с нея удари на камък, ще трябва да започнат да разпитват съседите в Шугър Хайтс. Неприятна перспектива, при положение че името му се сдоби с новинарска популярност.

Междувременно отново се замисля за господин Боуфингър и за леко чалнатата госпожа Мелбърн, която живее отсреща. С приказките си за мистериозни черни джипове и летящи чинии тя би подхождала идеално за характерен персонаж в някой от старите филми на Алфред Хичкок.

„Тя мисли, че те се разхождат сред нас“ — беше казал Боуфингър, мърдайки насмешливо вежди, но защо, за Бога, това изречение не му излизаше от главата?

Десет без десет е, когато мобилният на Джером звъни. Краткият откъс от „Адските камбани“ на Ей Си/Ди Си ги кара да подскочат. Младежът грабва телефона.

— Пише „СКРИТ НОМЕР“. Какво да правя, Бил?

— Вдигни. Той е. И помни кой си.

Джером приема повикването.

— Добро утро, говорите с Мартин Лаунсбъри. — Слуша. — О, здравейте, господин Пийпълс. Много ви благодаря, че се свързахте с мен.

Ходжис надрасква нова бележка и я бутва по масата. Джером ѝ хвърля един поглед.

— А-ха… да… госпожа Уилкокс намери топли думи за вас. Всъщност много топли. Само че задачата ми е свързана с покойната госпожа Трилони. Не можем да довършим описа на имуществото ѝ, докато не отворим компютъра, а… да, известно ми е, че са минали повече от шест месеца. Просто ужас — колко се проточват тези процедури, нали? Миналата година един наш клиент се принуди да кандидатства за социални помощи, въпреки че в негова полза имаше направено завещателно разпореждане в размер на седемдесет хиляди долара.

„ Посмали, Джером, посмали “ — мисли си Ходжис. Сърцето му блъска в гърдите.

— Не, нищо подобно. Нуждая се единствено от името на специалиста по поддръжката. Останалото е работа на шефа ми… — Джером слуша, бърчейки вежди. — Не можете ли? О, срамо…

Пийпълс обаче го прекъсва. Потта по челото на Джером вече не е въображаема. Младежът се пресяга за химикалката на Ходжис и започва да записва. През пялото време издава възклицания от рода на „а-ха“, „така ли“ и „а, добре“.

— О, това е велико. Просто велико — завършва най-сетне. — Сигурен съм, че господин Шрон може да задвижи нещата оттам. Много ми помогнахте, господин Пийпълс. Затова ще… — Отново слуша. — Да, ужас. Убеден съм, че дори в момента господин Шрон се занимава с определени… ъ-ъ… с определени аспекти от казуса, докато ние си говорим, но наистина не ми е известно… така ли? Олеле! Господин Пийпълс, вие сте просто супер! Да, ще му предам. Непременно. Благодаря ви, господин Пийпълс.

Прекъсва връзката и притиска длани към слепоочията си, сякаш сграда от главоболие.

— Леле, направо ми се разказа играта! Човекът настояваше да разговаряме за вчера. Както и да обещая, че ще предам на роднините на Джейни, че „Бдителност“ е готова да им сътрудничи по всеки възможен начин.

— Страхотно. Не се съмнявам, че ще получи червена точка в трудовата си книжка, обаче…

— Също така сподели, че е разговарял с мъжа, чиято кола била взривена. Тази сутрин видял снимката ти по телевизията.

Ходжис не се учудва, но сега това съвсем не го интересува.

— Научи ли име? Кажи ми, че си научил име.

— Не на компютърния специалист, а на фирмата, за която работи. Нарича се „Киберпатрул“. Пийпълс каза, че колите ѝ са зелени фолксвагени-костенурка. Непрекъснато се движели нагоре-надолу из Шугър Хайтс и човек нямало как да ги пропусне. Виждал бил да ги карат мъж и жена, по всяка вероятност към трийсетгодишни. Според него жената била с „обратна резба“.