Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Доста си подранил — забелязва Пийт.

— Каква наблюдателност. Защо ме търсиш?

— Вчера проведохме интересен разговор с Хенри Сироа и Шарлот Гибни. Сещаш ли се — лелята и чичото на Джанел Патерсън?

Ходжис изчаква.

— Лелката ни омая. Тя смята, че Изи е права и вие с Патерсън сте задълбочили отношенията си. Смята, че сте били много добри приятели.

— По същество, Пийт.

— Правили сте двугърбото животно 79 79 По Шекспир, „Отело“, I д. — Б. пр. . Дали сте на котето да яде кренвирша. Одрусали сте сливата. Опознали сте се интим…

— Май схванах. Ще те светна нещо за леля Шарлот. Ако види снимка на Джъстин Бийбър, който говори с кралица Елизабет, ще каже, че идолът на милиони момичета няколко пъти я е изклатил. „Само ги вижте как се гледат“ — ще те срази тя.

— Значи не е права.

— Не.

— Ще приема думите ти на доверие, най-вече заради едно време, но искам да разбера какво криеш. Тук има нещо гнило.

— Чуй ме добре: не крия нищо .

В другия край на линията настъпва мълчание. Пийт чака Ходжис да се почувства неудобно и да го наруши, но има да чака — забравя кой го е научил на този номер. Накрая не издържа:

— Мисля, че сам си копаеш гроба, Били. Съветът ми е да хвърлиш лопатата, преди да затънеш твърде дълбоко.

— Благодаря, колега. Винаги е прекрасно да слушаш житейски мъдрости в седем и петнайсет сутринта.

— Днес следобед държа да те разпитам повторно. Този път май ще се наложи да ти прочета правата.

Значи работата се затяга.

— На твое разположение съм. Търси ме на мобилен.

— Сериозно? Откакто се пенсионира, изобщо не го носиш.

— Днес ще го нося. — Точно така. Защото следващите дванайсет или четиринайсет часа Ходжис е всичко друго, но не и пенсиониран.

Той приключва разговора и продължава с четенето на бележките, плюнчейки показалец при отгръщането на всяка страница. Огражда едно име: Радни Пийпълс. Охранителят от фирма „Бдителност“, с когото разговаряха в Шугър Хайтс. Ако Пийпълс си върши работата горе-долу като хората, вероятно държи ключа към Мистър Мерцедес. Само дето е изключено да не си спомня Ходжис, който първо му поиска документ за самоличност и разрешително за носене на оръжие, а после го разпита. Със сигурност знае, че днес Ходжис е голяма новина. Има време да помисли как да разреши проблема — не му се иска да звъни в „Бдителност“ преди началото на работното време. Позвъняването трябва да изглежда рутинно.

Следващото обаждане — този път по мобилния — е от леля Шарлот. Не е изненадан, че тя го търси, но това не означава, че е доволен.

— В недоумение съм какво да правя — плаче тя. — Трябва да ми помогнете, господин Ходжис!

— Какво по-точно недоумявате?

— Тялото! Трупа на Джанел! Дори не знам къде е!

Мобилният избръмчава и Ходжис проверява кой го търси.

— Госпожо Гибни, търсят ме от друг номер и трябва да се обадя.

— Не разбирам защо да не можете…

— Джейни няма да ви избяга, ще ме изчакате малко. Аз ще ви набера отново.

Прекъсва връзката насред възмутеното ѝ възклицание и вдига на Джером.

— Реших, че днес може би ще ти е нужен шофьор — казва Джером. — Като се има предвид как си с превоза.

За момент Ходжис не разбира за какво говори малкият, после се сеща, че тойотата му е станала на овъглени парченца. Парченцата са иззети от криминалистите и по-късно днес експерти в бели престилки ще ги изследват, за да установят вида на използвания експлозив. Снощи се прибра вкъщи с такси. Ще се нуждае от превоз. Освен това Джером би могъл да му е полезен и за друго нещо.

— Няма да е зле — казва, — но не си ли на училище?

— Средният ми успех е висок — търпеливо обяснява младежът. — Освен това работя за „Обединени граждани“ 80 80 Американско сдружение в обществена полза, което има за основна цел гражданския контрол върху действията и актовете на държавните органи. — Б. пр. и обучавам на работа с компютър деца в неравностойно положение. Мога да пропусна един ден. Вече се изясних с мама и татко. Те само ме предупредиха да питам дали още някой ще се опитва да те взриви.

— Всъщност не е изключено.

— Почакай мъничко. — Ходжис дочува как Джером извиква: „ Каза, че никой! “

Въпреки всичко Ходжис се усмихва.

— Ще дойда, преди да се усетиш — обещава Джером.

— Не карай с превишена скорост. Девет часът е добре. Използвай промеждутъка, за да развиваш уменията си на драматичен актьор.

— Сериозно? И за каква роля да се готвя?

— Помощник в адвокатска кантора — отговаря Ходжис.