„Мисли, че извънземните са сред нас.“
Боуфингър говореше за госпожа Мелбърн — съседката отсреща, която членувала в някаква смахната организация на НЛО ентусиасти, наречена Национален комитет за изследване на въздушните явления.
Ходжис решава, че тази фраза се е загнездила в ума му случайно, както понякога мелодия от популярна песен отеква многократно в преумореното съзнание. Съблича се и си ляга. И Джейни идва. Пак бърчи нос и присмехулно имитира неговото „ Да “. За първи път, откакто беше дете, той плаче, докато най-после сънят надделява.
Събужда се призори, отива до тоалетната и на връщане изведнъж се спира. Ококорва се. Защото внезапно в ума му проблясва онова, което търсеше — онази връзка между събитията и фактите.
Не пазиш визитна картичка, ако не ти е необходима .
Ами ако техникът не е на свободна практика, а работи в някоя компания ? Тогава не ти трябва визитка — телефонираш на компанията, защото номерът се помни лесно — като 555-9999 — или се набира с букви вместо с цифри, например с бутоните, които изписват думата „COMPUTE“.
Ако техникът работи за компания, значи ходи по адреси със служебна кола.
Ходжис отново си ляга — сигурен е, че няма да мигне повече, но скоро се унася.
В просъница си помисля: „ Щом онзи е имал достатъчно експлозив да взриви моята кола, сто на сто разполага с още. “
После отново заспива.
Сънува Джейни.
В шест сутринта Ходжис е на крак и си приготвя обилна закуска: две яйца, четири парчета бекон, четири препечени филийки. Не му се яде, но преглъща всяка хапка, като си напомня, че това е гориво за организма. Днес може да има време да хапне отново, но може и да няма. И под душа, и докато решително омита до троха закуската си (сега няма кой да го тормози за килограмите), една мисъл натрапчиво го преследва; с нея заспа завчера. Тя го е обсебила.
С колко експлозив разполага?
Това води до друга неприятни мисли. Например как хахото — деятелят — смята да го използва. И кога.
Взима решение: край. Иска лично да открие Мистър Мерцедес и да влезе в противоборство с него. Да го убие? Не, не чак пък да го убие (вероятно), но би му се отразило превъзходно да го смаже от бой. Заради Оливия. Заради Джейни. Заради Джанис и Патриша Грей. Заради всички други, които миналата година Мистър Мерцедес уби и осакати пред Общинския център. Хора, които толкова отчаяно са търсели работа, че са се наредили на опашка във влажната мъглива нощ, за да чакат отварянето на вратите. Погубени съдби. Погубени надежди. Погубени души.
Да, само да му падне копелето. Ако днес не го спипа обаче, ще прехвърли топката на Пийт Хънтли и Изи Джейнс и ще си понесе последствията… които може да включват известно време на топло. Все едно. Вече много неща тежат на съвестта му, но тя би понесла още малко товар. Но не и още едно масово убийство. То ще го довърши.
Отпуска си срок до осем вечерта. Това е чертата. За тези тринайсет часа може да свърши същото като Пийт и Изи. Дори повече, защото не е длъжен да се съобразява с процедурите. Днес ще се въоръжи с викторито на баща си. Както и с Бияча.
Бияча е прибран в предния джоб на спортното му сако, а револверът — под лявата му мишница. Ходжис грабва от кабинета си досието на Мистър Мерцедес — което доста е набъбнало — и го занася в кухнята. Докато чете, хваща дистанционното и включва на Шести канал телевизора на плота — върви „Сутрин в седем“. С облекчение научава, че край езерото подемен кран е рухнал върху шлеп, пренасящ химикали. Той не иска езерото да се замърси още повече (при условие че изобщо е възможно), но химическият разлив е изместил сензацията с взривената му кола. Това е добрата новина. Лошата е, че огласяват имената им: той е детективът в оставка, който е бил главен разследващ на мелето пред Общинския център, а загиналата жена е сестрата на Оливия Трилони. Показват го с Джейни на снимка, щракната кой знае от кого, докато стоят пред Дом на покойника „Соумс“.
— От полицията не съобщават дали случилото се има връзка с масовото убийство пред Общинския център миналата година — строго казва говорителят, — но напомняме, че извършителят все още не е заловен. Други новини от криминалната хроника: очаква се всеки момент на Доналд Дейвис да бъде повдигнато обвинение…
На Ходжис му дреме на онази работа за Доналд Дейвис. Изключва телевизора и се заема с бележките в жълтата папка. Още ги преглежда, когато телефонът звъни — не мобилният (въпреки че тази сутрин го носи), а стационарният на стената. Обажда се Пийт Хънтли.
Читать дальше