Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Той избира „ПРИЗРАЦИ“ и натиска клавиша. От тонколонките на компютъра се чува плач на бебе. Холи го понася сравнително спокойно, но се вкопчва в рамото на Джером, когато се разнася женски писък: „Защо му позволи да убие детето ми?!“

— Мамка му! — извиква той и машинално хваща ръката ѝ. Тя не я отдръпва. И двамата смаяно се взират в компютъра, сякаш са му пораснали зъби и ги е ухапал.

След кратка тишина бебето отново заплаква. Жената отново изпищява. Записът прозвучава за трети път и програмата спира.

Холи поглежда Джером — така се е ококорила, че има опасност очите ѝ да изхвръкнат от орбитите.

— Очакваше ли, че ще чуем нещо подобно?

— За бога, не. — Е, очакваше, иначе Бил нямаше да го изпрати тук, но това надминава очакванията му. — Можеш ли да разбереш нещо за програмата, Холи? Например кога е била инсталирана? Ако не можеш, не е проб…

— Дръпни се.

Джером разбира от компютри, но пръстите Холи летят по клавиатурата, сякаш тя виртуозно свири на роял. Няколко минути преглежда файловете и казва:

— Изглежда, е инсталирана на първи юни миналата година. На този ден са били инсталирани много програми.

— Възможно ли е да е настроена така, че да се включва в определени часове? Да извърта записа три пъти и да спира?

Тя нетърпеливо и леко раздразнено възкликва:

— Разбира се.

— Защо тогава не продължава да се включва? Вие тримата сте тук от няколко дни, а не сте чули нищо.

Холи няколко пъти кликва мишката и му показва нещо:

— Виж какво забелязах преди малко: програма за дистанционен достъп, скрита в папката с имейл контактите ѝ. Обзалагам се, че Оливия не е знаела за нея. Нарича се „Огледало“. С нея не можеш да включиш друг компютър — поне така си мисля, — но ако другият е включен, можеш да го управляваш отдалеч. Да отваряш файлове, да четеш имейли, да преглеждаш историята на посещенията в интернет… или да деактивираш програми.

— Даже след смъртта на някого — вмята Джером.

— Боже мой!

— Но защо човекът, който я е инсталирал, я е оставил на компютъра? Защо не я е изтрил?

— Не знам. Може да е забравил. Аз все забравям нещо. Мама казва, че ще си забравя някъде и главата, ако не е закрепена на раменете ми.

— Да, и моята казва същото. Но кой е този човек? Кой е способен на такова нещо?

Двамата се замислят. След пет секунди проговарят едновременно.

— Компютърният ѝ техник — казва Джером.

— Компютърджията ѝ — казва Холи.

Той започва да рови в чекмеджетата на бюрото, на което стои компютърът. Надява се да намери я визитна картичка, я фактура за извършена поправка, я квитанция с печат „ПЛАТЕНО“. Би трябвало да има поне един от изброените документи, само че няма. Той коленичи и пропълзява под бюрото. И там няма нищо.

— Виж на вратата на хладилника — казва на Холи. — Някои хора прикрепват там с магнити разни бележки.

— Има много магнити — докладва тя, — но намирам само визитни картички на агенция за недвижими имоти и на охранителна фирма „Бдителност“. Предполагам, че Джейни е изхвърлила останалите.

— Има ли сейф?

— Сигурно има, но защо братовчедка ми ще държи в сейф визитката на своя компютърен техник, сякаш е някаква ценност?

— Права си.

— Ако е имала визитка, щеше да е до компютъра. Не би я скрила. Не видя ли, че си е написала паролата под клавиатурата?

— Доста тъпо впрочем.

— Абсолютно. — Изведнъж тя осъзнава, че са много близо един до друг. Става и пак отива до вратата. И пак започва да мачка яката на робата си. — Сега какво ще правиш?

— Ще се обадя на Бил.

Изважда мобилния си телефон, но преди да набере номера, Хол и го повиква:

— Джером.

Той я поглежда: млада жена по бархетна пижама и домашна роба, която стои до вратата и прилича на беззащитно дете.

— В този град има сигурно милиард компютърни техници — добавя Холи.

Надали са чак милиард, но той знае, че са много. Преди време го беше казал на Ходжис.

Ходжис изслушва внимателно разказа на своя млад приятел. Радва се, че Джером е харесал Холи, но е разочарован, че не са открили нещо, което да го отведе до компютърния техник на Оливия. Според Джером Джейни вероятно е изхвърлила визитната картичка. Ходжис, чийто ум е трениран да приема всичко с подозрение, предполага, че Мистър Мерцедес се е постарал да не остави визитка на Оливия. Но и тази версия издиша. Нима клиентът няма да поиска картичката на техника, ако е доволен от работата му, за да му е подръка за всеки случай? Освен ако…