Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Мило е — съгласява се Джером. Още не може да повярва, че жизнерадостната жена, с която бяха на вечеря, е мъртва. Спомня си как очите ѝ искряха, когато се засмееше, и как присмехулно имитираше Бил с неговото „ Да “. А сега Джером говори с непозната — при това доста особена жена, ако се съди по гласа ѝ. Да се води разговор с нея донякъде прилича на обезвреждане на бомба.

— Госпожице, Бил ме помоли да дойда в Шугър Хайтс и…

— Той ще ви придружи ли?

— Не сега. Има друга работа.

Пак мълчание, после тя проговаря, но толкова тихо и плахо, че едва се чува:

— Да ви повярвам ли? Защото се притеснявам от непознати хора. Изпитвам страх от тях.

— Не бойте се, госпожице, не ви лъжа.

— Искам да помогна на господин Ходжис. Искам да му помогна да залови човека, който извърши злодеянието. Сигурно е луд, не мислите ли?

— Да, така е — отговаря той. В съседната стая започва нова песен и Барбара и приятелката ѝ Хилда закрещяват толкова силно от възторг, че писъците им ще счупят прозорците. Джером си представя три-четири хиляди Барбари и Хилди, които крещят на концерта утре вечер, и благодари на бога, че на майка му се падна да ги придружи.

— Елате, но не знам как да ви отворя — казва жената на телефона. — Преди да излезе, чичо Хенри включи охранителната аларма, а аз не знам кода да я спра. Мисля, че затвори и портата към улицата.

— Аз ще се оправя — казва Джером.

— Кога ще дойдете?

— След половин час ще съм при вас.

— Ако междувременно се чуете с господин Ходжис, ще му предадете ли нещо?

— Разбира се.

— Кажете му, че на мен също ми е много мъчно. — Тя млъква за момент. — И че редовно си вземам лекарството.

Късно следобед в сряда Брейди се регистрира в грамадния „Мотел 6“ до летището, като използва кредитната си карта на името на Ралф Джоунс. Носи куфар и раница. В раницата има само една смяна дрехи, повече не му трябват, защото му остават само двайсетина часа, докато умре. В куфара са възглавничката с надпис „ГЪЗОПАРКИНГ“, торбичката за урина марка „Уринеста“, снимка в рамка, няколко самоделни ключа за детонатор (знае, че един ще е достатъчен, но не бива да рискува), джаджа 2, няколко найлонови торбички, пълни с метални топчета, и блокчета пластичен експлозив, които ще му стигнат да хвърли във въздуха и мотела, и съседния паркинг. Връща се при субаруто, изважда отвътре някакъв обемист предмет (доста се озорва, защото пакетът едва се е побрал в колата), занася го до стаята и го подпира на стената.

После се просва на леглото. Допирът на главата му до възглавницата предизвиква у него странно чувство за голота. Почти сексуално усещане.

Мисли си: „Имах период на лош късмет, но го преодолях и все още съм непобедим.“

Затваря очи. След малко вече похърква.

Джером спира джипа така, че предницата му почти опира в затворената порта пред алеята на Лайлак Драйв 729. Слиза и натиска копчето на домофона. Наумил си е какво да каже, ако някой от охранителите, патрулиращи в Шугър Хайтс, го попита какво прави тук, но лъжата му ще мине само при положение, че жената от къщата потвърди версията му — нещо, на което не може да се разчита. Разговорът му по телефона с тази дама го кара да си мисли, че ѝ хлопа дъската. Стои пред портата и се опитва да изглежда така, сякаш е родственик на семейството, дошъл на гости, но кой ли ще му повярва — нали е чернокож? За щастие никой не идва да му иска обяснение и след минута-две Холи отговаря.

— Да? Кой е?

— Джером, госпожице Гибни. Приятелят на Бил Ходжис.

Следва дълга пауза и той се кани отново да натисне бутона, Когато Холи се обажда:

— Знаете ли кода за портала?

— Да.

— Добре. И щом сте приятел на господин Ходжис, може да ме наричате Холи.

Той набира кода, желязната порта се отваря и отново се затваря, след като колата преминава. Дотук добре.

Холи го чака зад входната врата и наднича през един от страничните прозорци като арестант в зоната за свиждане в затвор с максимална степен на сигурност. Носи пижама, върху която е наметнала пеньоар, косата ѝ е разчорлена. За миг Джером си представя кошмарен сценарий: Холи натиска паникбутона на охранителната система (сигурно е близо до мястото, на което е застанала) и когато охраната пристигне, го обвинява, че е обирджия. Или изнасилвач с перверзно влечение към бархетни пижами.

Вратата е заключена и той прави знак на Холи. Тя не реагира, сякаш е робот с изтощена батерия. После освобождава резето. Джером отваря и с влизането му се разнася пронизително пищене. Холи панически притиска длани към устните си и отстъпва няколко крачки назад: