Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Обвини ли те? — пита Изабел.

— Не. Защото и тя искаше да говоря с майка ѝ. След смъртта на старицата нямаше към кого да се обърне. Не познаваше никого в града освен болногледачката, която е с единия крак в гроба. И Джанел ми се обади — бях ѝ дал телефонния си номер. Каза ми, че има нужда от помощ, особено с едни роднини, които ще пристигнат отдалеч, а тя почти не ги познава. И аз се отзовах. Джанел написа некролога, аз уредих другите формалности.

— Защо е била в твоя автомобил, когато са го взривили?

Ходжис обяснява за нервния срив на Холи. Не споменава как Джейни грабна шапката му в последния момент — не защото ще предизвика въпроси, а понеже е твърде болезнено за него.

— И така — обобщава Изабел, — запознаваш се със сестрата на Оливия Трилони, която ти става толкова симпатична, че я наричаш с малкото ѝ име. Тя урежда да разпиташ майка ѝ. Старицата получава мозъчен удар и умира, може би защото се е развълнувала от спомените за покойната си дъщеря. След погребението сестрата на Оливия загива при експлозия — в твоята кола! — и ти още не виждаш връзка с Убиеца с мерцедеса?

Ходжис разперва ръце:

— Той откъде ще знае, че съм тръгнал да разпитвам за ключа? Не съм пуснал обява във вестника. — После се обръща към Пийт: — Не съм говорил с никого за това. Дори с теб не споделих.

Пийт не може да приеме, че неприязненото им отношение към Оливия Трилони може да е повлияло на разследването, и се намръщва. Ходжис не го е грижа, че вероятно го е засегнал, защото наистина не бяха безпристрастни.

— О, да, не сподели, само ме изнуди да ти кажа каквото ти беше необходимо — избоботва Хънтли.

Ходжис се засмива и коремът му се сгъва на две като оригами.

— За какво изнудване говориш? — подхвърля. — Нали платих обяда.

— Кой друг би искал да те прати на оня свят? — намесва се Изабел. — В чий черен списък си попаднал?

— Ако трябва да посоча някого, бих заложил на фамилия Абаша. Пийт, колко души от мръсния им клан тикнахме в затвора, след като разкрихме канала за оръжие през 2004?

— Повече от дузина, но…

— Точно така. А след година още два пъти по толкова по закона РИКО 78 78 РИКО — федерален закон за организациите, въвлечени в рекет и корупция, приет в САЩ в 1970 като противодействие на организираната престъпност. — Б. пр. . Разбихме ги на пух и прах. Фаби Дългоносия се закани, че ще очистят и двама ни.

— Били, Абаша не могат да очистят никого, Фабрицио е на оня свят, брат му е в лудницата, където сигурно се представя за Наполеон, а останалите са в затвора.

Ходжис не продумва.

— Е, добре — отстъпва Пийт, — никога няма да изтребим всички хлебарки по света, но все пак няма логика да са Абаша. Моите уважения, приятелю, но вече си пенсиониран. Бракуван си с печат „В оставка“.

— Да. Което означава, че могат да ми отмъстят безнаказано. Докато ти още имаш полицейска значка.

— Предположението ти е абсурдно. — Изабел скръства ръце, за да покаже, че въпросът е приключен.

Ходжис вдига рамене:

— Някой се опита да ме взриви и не вярвам, че Убиецът с мерцедеса притежава способностите на ясновидец и е разбрал, че проучвам историята с липсващия ключ. Дори да е така, защо да ме убива? Как този ключ ще ме отведе до него?

— Той е психопат! — отсича Пийт. — Не ти ли стига?

— Хубаво, но повтарям — откъде би могъл да разбере?

— Нямам представа. Слушай, Били, премълчаваш ли нещо? Нещо, което според теб е маловажно?

— Не.

— Аз пък мисля, че спестяваш нещо! — Изабел накланя глава. — Я кажи, ти спеше ли с нея?

Ходжис извръща очи към нея:

— Как мислиш, Изи? Погледни ме.

Изабел го изучава няколко секунди, после отмества поглед. Боже, колко близо беше до истината! „Женска интуиция — казва си той. — Добре че не свалих още килограми. И че не взех да използвам онази гадна помада за коса «Само за мъже».“

— Виж, Пийт, хайде, освободи ме вече. Искам да изпия една бира у дома и да размисля на спокойствие.

— Заклеваш ли се, че не криеш нещо? Кажи ми, сега сме насаме.

Без капка угризение Ходжис пропуска последния си шанс да каже истината.

— Нищичко не крия.

Пийт му казва, че ще поддържат връзка; утре или в петък ще го повикат да напише официални показания.

— На ваше разположение съм. Още нещо, приятелю. Послушай съвета ми. През следващите седмици внимателно си оглеждай колата, преди да седнеш зад волана.

На вратата Пийт го прегръща през раменете:

— Съжалявам. И за случилото се, и за въпросите, с които те тормозим.