Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Ясно. Кажи какво да напиша.

Ходжис му диктува съобщението и затваря, без да каже довиждане. Пъхва телефона в джоба на панталона си при калъфа за очила на Холи.

От съседната улица завива противопожарна кола, следвана от две патрулки. Префучават край погребална агенция „Соумс“, пред чийто вход стоят свещеникът и уредникът на погребението на Елизабет Уортън и засенчват с длани очите си срещу блясъка на слънцето и на пламъците, обгърнали горящия автомобил.

Ще се наложи Ходжис да даде показания, но първо ще свърши нещо по-важно. Съблича си сакото, коленичи и покрива с него ръката в канавката. В очите му напират сълзи, но успява да ги сдържи. Ще плаче после. Иначе няма да повярват на версията, която смята да разкаже.

Полицаите — две млади момчета, патрулиращи без партньори — слизат от колите си. Ходжис не ги познава.

— Здравейте, господа — кимва им.

— Ще ви помоля да напуснете местопроизшествието, сър — казва единият, — но ако сте били свидетел на това… — Посочва останките от горящата кола. — В такъв случай останете наблизо, за да дадете показания.

— Не само бях свидетел, а трябваше да бъда в този автомобил. — Ходжис изважда портфейла си, отваря го и показва полицейската си карта с червен печат „В ОСТАВКА“. — До есента бях в един екип с Пийт Хънтли. Мисля, че трябва да му позвъните веднага.

— Колата ваша ли е, сър?

— Да.

— Тогава кой е бил на волана? — пита другият полицай.

Брейди се връща вкъщи доста преди обед — разрешил е всичките си проблеми. Съседът от отсрещната къща, старият господин Бийсън, стои насред двора си.

— Чу ли? — обръща се към Брейди.

— Какво да чуя?

— Взривиха нещо в центъра. Имаше голям облак дим, но се разнесе.

— Нищо не съм чул, радиото в колата свиреше силно.

— Фабриката за бои е експлодирала, така си мисля. Почуках на вратата ви, но майка ти не отвори. Сигурно спи. — Лукавият му поглед сякаш добавя: „Пак се е напила.“

— Да, сигурно — отвръща Брейди. Не му харесва, че любопитният дърт кретен е чукал на вратата. Според него най-добрите съседи са онези, които не ти се мяркат пред очите. — Извинете, но бързам, господин Бийсън.

— Предай поздрави на майка си.

Брейди отключва, влиза и заключва след себе си. Подушва въздуха. Нищо. Или… почти нищо. Може би се долавя неприятен дъх — като мириса на пилешки кости, престояли няколко дни в кофата за боклук под мивката.

Отива в спалнята ѝ. Отмята чаршафа и изцъклените ѝ очи се втренчват в него. Вече не му се струват толкова страшни. Много важно, че съседът Бийсън любопитства, майната му на дъртия клюкар. Най-важното е да удържи положението само още няколко дни. Майната им и на обвиняващите очи на маминка. Вината не е в него — тя сама причини смъртта си. Както трябваше да стане и с дъртия ДВО. Майната му и на него, голям праз, че не се самоуби, ето че го няма вече. Вече наистина е в оставка. Да Вониш в Отвъдното, ДВО Ходжис.

— Справих се, мамо — казва Брейди. — И ти ми помогна. Само във въображението ми, но… — Но не е съвсем сигурен. Може би тя беше там наистина и му напомни да заключи колата на ченгето. Беше забравил да го стори. — Е, благодаря ти — промърморва почти искрено. — Благодаря ти за всичко. Съжалявам, че си мъртва.

Изцъклените ѝ очи все така обвиняващо се взират в него.

Той посяга — колебливо — и ги затваря, както е виждал във филмите. За няколко секунди клепачите остават склопени, но изведнъж се вдигат като повредени стари щори и очите на мъртвата пак се вторачват в него. Казват му: „Ти ме уби, муцинко.“

Настроението му се разваля и той закрива лицето ѝ с чаршафа. Слиза в дневната и пуска телевизора, като очаква, че поне един от местните канали ще предава от мястото на произшествието, но няма репортаж. Това го вбесява. Няма ли да се усетят, че в колата се е взривила бомба? Очевидно не. Очевидно шибаното кулинарно шоу на Рейчъл Рей 76 76 Рейчъл Рей — популярна американска телевизионна водеща, носителка на няколко награди „Еми“ заради прочутото си кулинарно шоу. — Б. пр. с любимото ѝ руло „Стефани“ е по-важно.

Изключва телевизора (ненапразно наричан от мнозина „идиотска кутия“), бързо слиза в контролния си център, включва с гласова команда „Хаос“ компютрите и спира самоубийствената програма с друга гласова команда — „Тъмнина“. Започва да танцува, размахва юмруци и си тананика песента „Бим-бам, вещицата пукна“ 77 77 Песен от прочутия музикален филм „Магьосникът от Оз“ (1939) на „Метро Голдуин Майер“. — Б. пр. , като заменя вещицата с ченгето . Надява се, че това ще повдигне настроението му, но напразно. Първо слухтящият съсед, после обвиняващите очи на майка му… защо се бъхти толкова, та да му отнемат удовлетворението, което е заслужил ?