Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

— Закусвала ли си? — пита той.

— Хапна овесена каша — оповестява леля Шарлот. — С прясно масло и с кафява захар. Аз я приготвих. Харесва ти да си център на вниманието, нали, Холи? — Тя поглежда Джейни: — Моля те, не се бави, мила. Хенри е безпомощен в подобни случаи, а пък аз не мога да приема сама толкова много гости.

Джейни хваща Ходжис под ръка и промърморва:

— Не съм и очаквала такъв подвиг от теб.

Лелята кисело се усмихва. Джейни също се усмихва, но победоносно, и Ходжис си помисля, че решението ѝ да даде на Шарлот половината от наследството, е гениално. Така завинаги ще се отърве от властната досадница и няма да е длъжна да отговаря на обажданията ѝ.

Опечалените излизат на улицата, обляна от яркото слънце. Спират се за малко на тротоара, разменят реплики от рода на „Чудесно погребение беше“, после тръгват към паркинга зад сградата. Холи върви между чичо си и майка си. Ходжис и Джейни ги следват. Озовават се на паркинга; Холи внезапно се изплъзва от надзирателите си и притичва до Ходжис и Джейни:

— Може ли да пътувам с вас? Ще ме вземете ли?

Леля Шарлот така свива устни, че те почти изчезват, и заплашително се извисява зад дъщеря си.

— Достатъчно глезотии за днес, госпожице! До гуша ми дойде!

Холи не ѝ обръща внимание. Хваща Ходжис за ръката и я стиска. Пръстите ѝ са ледени.

— Моля ви. Моля ви .

— Добре, щом искаш. Ако Джейни не въз…

Леля Шарлот заридава. Звукът напомня грачене на врана в царевична нива. Ходжис си спомня как тя се наведе над покойната си сестра и я целуна по студените устни и внезапно го жегва неприятна мисъл. Възможно е да е сгрешил в преценката си за Шарлот, както погрешно прецени и Оливия. Не бива да се съди за хората по външността и по постъпките им. Бог знае какво се крие в душите им.

— Холи, ти дори не познаваш този мъж!

Джейни хваща китката на Ходжис — ръката ѝ е много по-топла от пръстите на братовчедка ѝ.

— Защо не пътуваш с Шарлот и с Хенри, Бил? Има достатъчно място. Може да седнеш отзад при Холи. Така харесва ли ти, Холи?

— Да! — възкликва тя, без да изпуска ръката на Ходжис. — Ще е чудесно!

Джейни се обръща към чичо си:

— Съгласен ли си?

— Разбира се. — Той потупва Холи по рамото. — С по-голяма компания е по-весело.

— Браво, много хубаво, обръщайте ѝ внимание! — сопва се Шарлот. — Тъкмо това обича. Нали, Холи? — И без да чака отговор, тръгва към автомобила, придружавана от тракането на токчетата си, сякаш предаващи гневно съобщение чрез Морзовата азбука.

— А моята кола? — пита Ходжис.

— Аз ще я карам. Дай ми ключовете. — Джени ги взема и добавя: — Момент, искам още нещо.

— Да?

Тя грабва шапката му и нахакано я нахлупва над лявата си вежда. После отново присмехулно бърчи нос:

— Да .

Брейди е паркирал недалеч от погребалната агенция. Сърцето му отново бие до пръсване. Държи мобилен телефон. Написал е с химикалка на китката си номера на нерегистрирания телефон, свързан с бомбата на пода на тойотата.

Наблюдава опечалените пред входа на погребалното бюро. Дебелият ДВО не може да се сбърка — с черния си костюм изглежда грамаден като къща. Или като катафалка. На главата му се мъдри кретенска филцова шапка като на детективите в черно-белите филми от петдесетте години на миналия век.

Хората бавно тръгват към паркинга и след малко Ходжис и приятелката му ще ги последват. Брейди предполага, че блондинката ще бъде с ченгето, когато колата се взриви. Чиста работа! Три в едно: майката и двете дъщери. Доставя му удоволствие като уравнение, в което всички неизвестни са намерени.

Автомобилите излизат от паркинга и потеглят към мястото, на което той седи в колата си, защото оттам е пътят за Шугър Хайтс. Слънцето се отразява в предните стъкла, което малко му пречи, но тойотата на дъртия ДВО не може да се сбърка — Брейди я вижда как излиза от паркинга, спира за момент и след това завива по улицата към него.

Дори не поглежда взетия под наем шевролет, шофиран от чичо Хенри. Цялото му внимание е съсредоточено върху колата на бившето ченге. Когато тойотата се изравнява с него, Брейди е малко разочарован. Изглежда, русата мръсница се е качила при роднините си, защото в автомобила е само шофьорът. Брейди го зърва само за миг, но въпреки че слънцето почти го заслепява, няма как да сбърка идиотската шапка на шишкавия ДВО.

Набира телефонния номер. „Предупредих те, че няма да разбереш откъде ти е дошло. Нали, лайняр такъв?“