Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Джером Робинсън е пред компютъра си и прослушва аудиозаписи, свалени от сайт, наречен „ЗВУЧИ ДОБРЕ“. В един жена се смее истерично. В друг някой си подсвирква „Малчугана Дани“. Има запис и на мъж, който прави гаргара, и пъшкания на жена, навярно изпитваща оргазъм. Накрая Джером намира записа, който му е необходим. Наречен е простичко: „БЕБЕШКИ ПЛАЧ“.

На долния етаж Барбара, сестрата на Джером, се втурва в кухнята, следвана по петите от кучето Одел. Носи къса поличка с пайети, синьо сабо и тениска с лика на привлекателен тийнейджър. Под ослепителната му усмивка и зализана прическа има надпис: „КАМ — ЛЮБОВ ЗАВИНАГИ!“

Барб се интересува дали тоалетът ѝ не е прекалено детски. Майка ѝ (вероятно спомняйки си как е била облечена на първия си концерт на рокгрупа) с усмивка отвръща, че всичко е както трябва. Барбара я моли да ѝ даде обиците-висулки със знака на мира. „Разбира се“ — гласи отговорът. Червило? „Ами… добре“ Сенки за очи? „Съжалявам, не.“ Барбара се смее, сякаш казва: „Длъжна бях да опитам“, прегръща майка си и възкликва:

— Ох, не знам как ще издържа до утре вечер!

Холи Гибни е в банята в къщата в Шугър Хайтс и си мисли колко ще е хубаво, ако може да пропусне опелото, само дето майка ѝ няма да ѝ позволи. Ако излъже, че не ѝ е добре, Шарлот веднага ще я парира с до болка познатия въпрос: „Какво ще кажат хората?“ Ако възрази, че пет нари не дава „какво ще кажат хората“, защото никога повече няма да видят тези хора (с изключение на Джейни), майка ѝ ще я изгледа така, сякаш говори на чужд език. Изпива таблетката лексапро, но след малко я повръща, защото докато си мие зъбите, стомахът ѝ се преобръща. Шарлот стои пред вратата и я подканя да побърза. Холи отговаря, че е почти готова. Пуска водата в тоалетната и си помисля: „Хубаво, че поне приятелят на Джейни ще е там. Той е мил.“

Джейни Патерсън е в апартамента на покойната си майка и се облича: черен чорапогащник, черна пола и черно сако върху блуза в най-тъмния нюанс на индиговосиньо. Мисли си за Бил. Каза му, че може да се влюби в него, ако остане в този град, само че го излъга право в очите, защото вече е влюбена в него. Ако я чуе психоаналитик, ще каже с усмивка, че това е комплексът на Електра. А тя (също с усмивка) ще отговори, че това са фройдистки тъпотии. Баща ѝ беше плешив счетоводител, който отсъстваше дори когато беше със семейството си. А Бил Ходжис определено имаше присъствие. Тъкмо това харесваше у него. Харесваше и шапката, която му беше купила, филцова шапка като на Филип Марлоу. Поглежда часовника си и вижда, че е девет и четвърт. Дано Бил дойде скоро.

Ще го убие, ако закъснее.

Той не закъснява и е с филцовата шапка. Джейни му казва, че изглежда добре. Ходжис я уверява, че изглежда по-добре от него. Тя се засмива и го целува.

— Да вървим и да приключим с тази история — я подканя Ходжис.

Джейни бърчи нос:

— Да .

Отиват с тойотата до погребалната агенция и пак са първи. Влизат в салона „Вечен покой“. Джейни се оглежда и одобрително кимва. Сгъваемите столове вече са подредени, върху всеки е оставена програма с реда на церемонията. На мястото на ковчега стои маса, смътно напомняща за маса пред олтар, и украсена с пролетни цветя. От невидимите високоговорители звучи музика на Брамс — толкова тихо, че едва се чува.

— Добре ли е? — пита Ходжис.

— Става. — Джейни дълбоко въздиша и повтаря думите му отпреди двайсет минути: — Да приключим с тази история.

Опечалените са в същия състав като предишния ден. Джейни ги посреща на вратата. Докато се ръкува с тях, прегръща ги и произнася онова, което се казва при подобни случаи, Ходжис стои до нея и оглежда колите, преминаващи по улицата. Нищо не събужда подозренията му, включително неугледното субару, което минава край погребалната агенция, без да намали скоростта.

Шевролет със стикер на компанията за коли под наем „Херц“ на предното стъкло завива към паркинга зад сградата. След малко се появява чичо Хенри, предшестван от своето подрусващо се „директорско“ шкембе. След него крачат Шарлот и Холи. Шарлот, която носи бели ръкавици, стиска ръката на Холи малко над лакътя. Ходжис си помисля, че лелята е като надзирателка, която води арестантка — вероятно наркоманка — към затворническата килия. Холи е още по-бледа от вчера, ако това изобщо е възможно. Носи същата размъкната кафява рокля, хапе устни и вече е изяла почти всичкото си червило.

Поглежда Ходжис и стеснително се усмихва. Той ѝ подава ръка, Холи я сграбчва и панически я стиска, докато Шарлот я дръпва и я вкарва в салона.