Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

„Ако наистина я чукаш, детектив Ходжис — казва си, гледай да топнеш морковчето си сега, докато все още го имаш .“

Той отключва катинара, влиза в килера и усеща миризмата на самоделен пластичен експлозив, примесен с лек мирис на моторно масло. От кутиите, пълни с взривно вещество, избира онази от обувките „Мефистофел“, с които е в момента — подарък от майка му за миналата Коледа. От другия рафт сваля кутията с мобилните телефони. Изважда един, занася го заедно с експлозива на работната маса в средата на помещението и се залавя за работа. Слага телефона в кутията и го свързва с най-обикновен детонатор, захранван от батерии АА. Включва апарата, за да се увери, че работи, и отново го изключва. Шансът някой да набере погрешка този нерегистриран номер и да хвърли във въздуха командния му център е нищожен, но защо да рискува? Шансът майка му да изяде месото с отровата също бе нищожен, обаче…

Не, телефончето ще стои изключено до десет и двайсет на следващата сутрин, когато той с нехайна стъпка ще влезе в паркинга на погребална агенция „Соумс“. Ако срещне някого, ще обясни, че е искал да мине напряко до задната улица, където има спирка (което е вярно: проверил е на картата в интернет). Но надали ще види някого. Всички ще са на опелото и ще се скъсват от рев.

С джаджа 2 ще отключи колата на дебелия ДВО и ще сложи кутията от обувки на пода зад седалката на шофьора. Ще заключи тойотата и ще се върне в своята кола. И ще чака. Ще проследи как дебелакът минава край него. Ще го наблюдава, докато стигне до следващото кръстовище, за да е сигурен, че той, Брейди, е на безопасно разстояние от летящите отломки. И тогава…

— Бум! — Ще им трябва още една кутия от обувки, в която да го погребат.

Досмешава го и той се смее с глас, докато отива до килера да вземе елека-бомба. До довечера ще го демонтира. Вече не му е необходим.

Има по-добра идея.

Денят е сряда, 2 юни 2010, времето е топло, небето — безоблачно. Според календара пролетта не е дошла и учениците не са във ваканция, но така или иначе това е прекрасен летен ден в централната част на Америка.

Бил Ходжис, вече с костюм, но още без вратовръзка (ще я сложи чак накрая, засега се радва на блаженството да е без примка на шията), е в кабинета си и преглежда списъка с автомобилни обири, които Марло Еверет му е изпратила по факса. Разпечатал е карта на града и слага по една червена точка на мястото на всеки инцидент. Ще има доста да обикаля, за да разпита всички потърпевши, ако компютърът на Оливия не му подскаже нещо. Възможно е някои от тези хора да са забелязали един и същ подозрителен автомобил. Защото Мистър Мерцедес положително е наблюдавал собствениците на набелязаните за обир коли, за да е сигурен, че няма да се върнат, докато отключва автомобилите им със своето устройство.

„Наблюдавал ги е, както наблюдаваше и мен“ — си казва Ходжис.

В съзнанието му като искра проблясва някаква асоциация, обаче угасва, преди той да разбере какво е осветила. Все едно. Ако наистина е важно, искрата ще припламне пак. А дотогава той ще сверява адреси и ще ги отбелязва с червени точки. Остават му двайсет минути, докато настъпи моментът да надене примката на вратовръзката и да потегли към Джейни.

Брейди Хартсфийлд е в командния си център. Днес няма главоболие и мислите му, често размътени, са ясни като кадрите от „Дивата орда“, които използва като скрийнсейвъри на компютрите си. Извадил е от елека-бомба блокчетата пластичен експлозив и внимателно е откачил жичките на проводниците, свързващи ги с детонаторите. Няколко блокчета вече са в яркочервена възглавничка с игривия надпис „ГЪЗОПАРКИНГ“. Други две, на които е придал цилиндрична форма, напъхва в яркосиня торбичка за урина и старателно залепя една ваденка отгоре. Купи си я вчера от сувенирния магазин в ЦКИ заедно с една тениска. На ваденката пише „№1 ФЕН НА РАУНД ХИЪР“. Поглежда часовника си. Наближава девет. На тлъстото ченге остава час и половина живот. Може би по-малко.

Пийт Хънтли, бившият партньор на Ходжис, е в една от стаите за разпити — не защото ще разпитва някого, а за да избегне сутрешната суетня в управлението. Иска да прегледа записките си. В десет ще даде пресконференция, за да информира обществеността за последните самопризнания на Доналд Дейвис, и не иска нещо да се обърка. Сега не му е до Мистър Мерцедес, който предизвика касапницата пред Общинския център.

Зад една заложна къща в Лоутаун хора, които мислят, че не са следени, въртят търговия с оръжия.