Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Джордино сплете пръсти зад тила си и наклони стола си назад на двата му крака.

— Вече сме в правото си още сега да си тръгнем и утре по това време да сме си във Вашингтон. Тъй като загадъчният дезертирал аероплан е разрушен и ние разбрахме кой е подбудителят на авариите на борда на „Първи опит“, нещата ще си дойдат на местата. Не виждам причина да оставаме повече. — Той погледна с безразличие Люис. — Сигурен съм, че, ако на Брейди Фийлд възникнат нови произшествия, господин полковникът ще може да се справи с тях.

— Не, не можете да си тръгвате! — възрази рязко Люис, плувнал в пот и дишайки тежко. — Ще се обадя на адмирал Сандекър и ще…

— Не се безпокойте, полковник — прекъсна го Гън, който беше отворил вратата безшумно и сега стоеше облегнат на напречната преграда, — майор Пит и капитан Джордино няма да напуснат чак толкова скоро Тасос.

Пит бързо се обърна и го загледа очаквателно. Лицето на Гън не издаваше капка въодушевление, само смесица от безизразност и униние. Беше лице на човек, не проявяващ интерес към нищо. Раменете на дребната му фигура бяха отпуснати от изтощение, кожата му блестеше от капчици солена вода, която се спускаше на вадички по окосмените му гърди. Носеше само черни плувни гащета и неизменните си очила с рогови рамки. Пълните четири часа под водата бяха източили всичките му сили; всеки мускул, всяка кост плачеше за отмора.

— Съжалявам, сър — продължи едва чуто Гън, — но нося лоша новина.

— За бога, Руди — възкликна Пит, — какво има? Не можахте да извадите самолета и тялото на пилота ли?

Гън сви тесните си рамене.

— Нито едното, нито другото.

— Какво тогава? — попита Пит със сериозно лице.

— По-лошо — отвърна мрачно Гън.

— Да го чуем.

Близо половин минута Гън не продума. Другите в каютата чуваха тихото поскърцване на кораба, поклащащ се върху леките вълни на Средиземно море. Устните на Гън се свиха, преди да заговори отново с отпаднал глас:

— Повярвайте ми, направихме всичко възможно. Използвахме всеки възможен трик, описан в справочника, но не можахме да открием падналия самолет — каза той и разпери безпомощно ръце. — Нямаше го, изчезнал е. Един бог знае къде.

— Жителите на Тасос били големи любители на театъра, считали го за важна част от образованието им и всеки, включително просякът, бил насърчаван да отива да гледа представленията. По време на премиерите на новите драми, идващи от континента, в древния град на острова всички магазини се затваряли, бизнесът спирал, затворниците били освобождавани от затворите. Дори на проститутките, иначе държани далеч от повечето обществени събития, им се разрешавало да практикуват занаята си в градинския кът до входовете на театъра, без да бъдат обезпокоявани.

Мургавият екскурзовод от Гръцката национална туристическа организация прекъсна увлекателния си разказ и се усмихна тънко, развеселен от вида на ужасения израз по лицата на жените от туристическата група. Всеки път последните ми думи предизвикват една и съща реакция, помисли си той. Жените шепнеха с привидно възмущение, а мъжете, по къси панталони и накичени със светломери и фотоапарати, се кикотеха и сръгваха в ребрата, намигвайки си съучастнически.

Екскурзоводът засука единия край на пищните си мустаци и огледа по-внимателно групата си. Както в повечето случаи тя се състоеше от дебели пенсионирани бизнесмени и техните дебели съпруги, които разглеждаха руините не толкова от интерес към историята, колкото да се хвалят пред приятели и съседи, като се върнат в родината си. Погледът му се задържа малко повече върху четири млади учителки от Алхамбра, Калифорния. Трите от тях бяха безлични, носеха очила и непрекъснато се кикотеха. Четвъртата обаче привлече вниманието му. Тя имаше стройна фигура, голям бюст, червена коса и дълги крака — като повечето американки. Очите й доста шареха и обещаваха нещо повече. Ще й предложа, реши той в себе си, да й покажа довечера руините на лунна светлина.

Бавно, с професионално равнодушие, той отмести погледа си към задната редица на малката група и го спря върху двама мъже, облегнати нехайно на една колона. По-груби, по-окаяни и по-противни на вид хора не бе виждал. По-ниският, широкоплещест и по всяка вероятност италианец, приличаше повече на маймуна, отколкото на човек. Другият имаше проницателни зелени очи и изглеждаше по-изтънчен и самоуверен, но външността му сякаш предупреждаваше: „Внимание, много опасен човек!“. Екскурзоводът отново засука мустака си. Вероятно е германец, предположи той. Сигурно обича да се бие, ако се съдеше по превръзките на носа и ръцете му. Странно, много странно е присъствието на тия двамата. Защо ли им е да разглеждат древни руини? Може би са моряци, слезли от акостирал кораб. Да, може би са точно такива, заключи самодоволно екскурзоводът.