Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— А междувременно аз ще получа коронарна тромбоза — отвърна печално Люис, като седна отново и се отпусна като чучело на стола.

Пит взе изпотената бутилка и допря леденостудената й повърхност до челото си.

— И какво ще правим от тук нататък? — попита Джордино между две глътки.

Пит сви рамене.

— Още не знам. Много зависи от това какво ще намери Гън сред останките на „Албатрос“.

— Предполагаш ли нещо?

— В момента нищо.

Джордино загаси цигарата си в пепелника.

— При дадените обстоятелства бих казал, че сме доста напред в играта, особено в сравнение с вчера по това време. Благодарение на теб нашият призрак от Първата световна война е капут и сега разполагаме с улика от страна на подстрекателя на нападенията. Не ни остава нищо друго, освен да съобщим на гръцките власти да арестуват Фон Тил.

— Не го намирам за разумно — отвърна замислен Пит. — То е все едно областен прокурор да възбуди съдебно преследване на заподозрян в убийство, който няма мотив. Не, не може да няма причина, макар и невалидна в нашите очи, но достатъчна, за да причини цялата тази разруха, и ние трябва да я открием.

— Каквато и да е причината, то тя не е някакво съкровище.

Пит го погледна.

— Забравих да те питам. Адмирал Сандекър изпрати ли отговор на съобщението ти?

Джордино пусна празното си шише в кошчето за боклук.

— Дойде тази сутрин малко преди полковникът и аз да тръгнем от базата за „Първи опит“.

— Е, и? — подкани го нетърпеливо Пит.

— Адмиралът изпратил екип от десет души да се разровят из архивите. Когато приключили, и десетината излезли с едно и също заключение: никъде нямало писмени сведения за съкровище, потънало край бреговете на Тасос.

— А товар? Възможно ли е някой от потъналите кораби да е имал на борда си ценен товар?

— Не, не се споменава за нищо такова. — Джордино извади от външния си джоб лист хартия. — Секретарката на адмирала продиктува по радиовръзката имената на всички кораби, потънали край острова през последните двеста години. Списъкът не е впечатляващ.

Пит избърса щипещата солена влага от очите си.

— Прочети нещо от него.

Джордино постави листа върху коляното си и започна да чете бързо и монотонно:

— „Мистрал“, френска фрегата, потънала през 1753 година. „Клара Г“, английски кораб за транспортиране на въглища, потънал през 1856-та, „Адмирал дьо Фос“, френски броненосец, потънал през 1872-ра, „Сцила“, италиански бриг, потънал през 1876-та, „Дафни“, английска канонерска лодка…

— Мини направо от 1915-та насам — прекъсна го Пит.

— „Форшир“, британски крайцер, потопен от немската брегова артилерия през 1915-та. „Фон Шрьодер“, немски ескадрен миноносец, потопен от английски боен кораб през 1918 година…

— Не е нужно да продължаваш — прозя се Пит. — Повечето от корабите в този списък са военни. Вероятността някой от тях да е пренасял огромна сума пари в злато е минимална.

Джордино кимна.

— Както казват момчетата във Вашингтон, „няма писмени документи за потънало съкровище“.

Разговорът за съкровища породи блясък в очите на Люис и той се обади:

— Добре де, а гръцки или римски плавателни съдове? Повечето писмени сведения едва ли датират чак оттогава.

— Вярно — съгласи се Джордино. — Но, както Дърк изтъкна, Тасос е доста встрани от отъпканите морски пътища. Същото се отнася и за търговските пътища за антики.

— Но ако под краката ни има богатство — настоя Люис, — и Фон Тил го е открил, той вероятно ще го пази в тайна.

— Намирането на потънало съкровище не се преследва от закона — отбеляза Джордино и изпусна две струйки дим през ноздрите си. — Защо ще си прави труда да го крие?

— От алчност — каза Пит, — от налудничава алчност. Иска да го притежава стопроцентово, отказва да го дели с други или да плати данък на съответното правителство.

— Ами като се има предвид с какви огромни данъци облагат повечето правителства — вметна Люис, — не бих обвинил Фон Тил, ако крие находката си.

Влезе стюардът и остави още три бутилки бира. Джордино пресуши своята на един дъх и пусна празното шише до предишното в кошчето.

— Не ми харесва тая работа — въздъхна той.

— На мен също — каза Пит тихо. — Всяка логична мисъл удря на камък. Дори самият разговор за съкровище е безсмислен. Опитах се да примамя Фон Тил да признае, че търси съкровище, но дъртият хитрец не показа никакъв интерес. Че се старае да крие нещо, в това няма съмнение, но то не е потънало съкровище от милиони в злато или диаманти. — Той посочи през илюминатора към остров Тасос, който дремеше под увеличаващия се пек. — Разрешението лежи някъде там — или близо до острова, или на самия остров, или и на двете места. Ще научим повече, когато Гън извади „Албатрос“ и неговия пилот.