Джон Нанс - Насрещен вятър

— Къде сте тогава?

— Кръжа над „Сигонела“. Не ми разрешават кацане.

— Изчакайте така, капитане. След около десет минути ще имате разрешение. Приземете се, паркирайте самолета където ви наредят и чакайте. Аз потеглям. След около час и половина ще пристигна с „Лиърджет 35“ и ще спра плътно до вас.

Докато сгъваше телефона, секретарката му съобщи, че не е успяла да се свърже с военноморския аташе.

— Ако го откриеш, преди да съм излетял, прехвърли разговора в колата — заръча Камбъл.

Той грабна куфарчето си и тръгна към вратата, но в коридора спря, за да обмисли дилемата, която бързо се оформяше в ума му. Помисли си, че уравнението може да се окаже по-сложно, отколкото бе преценил първоначално. „Сигонела“ беше италианска територия, но сега трябваше да лавира из юридически тънкости и дипломатически усложнения, възникващи поради факта, че като британски адвокат се опитва от името на южноамериканска държава да наложи италианска юрисдикция върху военна база на САЩ, за да приложи международна заповед за задържане на бивш американски президент!

Уважението му към противника леко се повиши.

Американски военен самолет С-17 70042

Кодово име „Обсег 70042“, в полет

Както всички пилоти от военнотранспортната авиация, командирът на „Обсег 70042“ бе грижливо обучен как да се справи с внезапно получено в полет съобщение, заповядващо да променят крайния пункт на маршрута. Винаги имаше шанс заповедта да се окаже фалшива, макар че връзката се осигуряваше по секретни сателитни канали. Онзи, който изпращаше съобщението, трябваше да изчака проверка от екипажа по кодова таблица, която редовно се сменяше. Ако от земята отговореха с верния код, екипажът се подчиняваше и променяше курса.

Повикването от командния пост на транспортната авиация във военновъздушната база „Скот“ в Илинойс дойде за екипажа на „Обсег 70042“ като гръм от ясно небе. Изпълняваха рутинен пряк полет на височина дванайсет хиляди метра от Испания до Дахаран, Саудитска Арабия с чисто нов „Боинг/Дъглас С-17 Глоубмастър III“. Командирът на самолета майор Джини Томпсън загуби досадно много време, докато измъкне секретния списък от долния страничен джоб на пилотския костюм, и още повече се забави, докато открие необходимата таблица с точните кодове. Когато получи по радиото верния отговор, вече отминаваха югоизточния край на Италия.

— Съвпада — обяви тя. — Истина е.

— И какво означава това? — попита лейтенантът, изпълняващ ролята на втори пилот.

— Въведи координатите на базата в „Сигонела“ и поискай разрешение за смяна на курса. Заповедта е незабавно да потеглим натам с максимална скорост, а смятам, че сме само на около сто и шейсет километра.

— Почти позна — отвърна вторият пилот, докато настройваше бордовия компютър. — Сто петдесет и седем километра.

Когато контролният център в Рим им разреши да променят курса и да се приготвят за кацане, майор Томпсън прилепи дясната си ръка върху контролния лост, изключи автопилота, прецизно насочи огромния транспортен самолет в ляв вираж и същевременно започна снижаването, като намали мощността на четирите двигателя.

— Бил, мини отзад и уведоми отговорниците по товара — каза тя на втория пилот. — Виж да не са заспали.

— Добре ли чух? — попита лейтенантът. — Наистина ли казаха, че трябва да приберем товар с код Ди Ви 1?

— И на мен ми се стори, че чух същото, но не може да е вярно.

— Би трябвало да означава бивш президент на Съединените щати, нали?

— Да — потвърди тя. — Макар че не помня друг път да съм чувала кодовите обозначения за високопоставени посетители. Така или иначе, от нас се иска да бъдем готови за незабавно излитане. Обясни им го.

— Разбрано.

— Ще бъдем там след двайсет минути — добави Джини и се запита какво толкова може да е станало. Ако наистина в „Сигонела“ имаше бивш държавен глава, дали проблемът бе медицински? Очакваха ли от тях да действат като въздушна линейка? Ако беше така, трябваше да им съобщят предварително. Трябваше време, за да подготвят салона на самолета. Не, каза си тя, пълна безсмислица. Най-вероятно не ставаше дума за бивш президент, а някой друг бързаше да се прибере безпрепятствено у дома.

Без съмнение бяха разбрали погрешно кода.

Ларами, Уайоминг

Чакането се бе превърнало в истинско мъчение, докато Джон Харис най-сетне телефонира, за да потвърди, че са на пистата в Сицилия.

— Великолепно — отговори Джей.

— А сега какво? — тихо попита президентът.