Джон Нанс - Насрещен вятър

Ролинс кимна.

— Готови ли са за прехвърлянето?

— Президентът Харис е готов. Преди малко разговарях с него. Нашият екипаж е готов да излети незабавно. Разположили са военна полиция около двата самолета, но засега никой не се опитва да си пробие път… чакай.

Генералът отново вдигна телефона до ухото си, размени няколко реплики и пак се обърна към Ролинс.

— Вече предявяват претенции, Джак. На борда на онзи частен самолет има служител от италианското Външно министерство и той настоява командирът на базата да стои настрани и да предаде на италианските власти боинга заедно с всички пътници, включително и президента.

— Кой е командир на базата?

— Капитан Суонсън.

— Иска ли инструкции?

— Засега не. Уведомил ги е, че базата е под юрисдикцията на военноморските сили на САЩ и всеки опит за нахлуване без разрешение ще бъде отблъснат със сила.

— Силни думи. — Ролинс се обърна към канапетата, където заместник държавният секретар Руди Бейкър водеше оживен разговор с другите служители. — Руди, може ли да те помоля за помощ?

Бейкър стана, приближи се до тях и внимателно изслуша обясненията на генерал Дейвидсън.

— Командирът на базата няма право да откаже достъп на италиански полицейски служители — каза Бейкър, забелязвайки, че заместник-министърът Алекс Маклафлин го е последвал и слуша внимателно.

— Как така няма право да откаже? — попита генералът.

Бейкър навъси вежди и кимна.

— Територията не принадлежи на Съединените щати, господа. Италианска е.

— Преотстъпена ни е срещу заплащане, мистър Бейкър — каза генералът.

— Да, преотстъпена, но не и освободена от италианското законодателство. Дай да поговоря с него. — Бейкър пристъпи напред, взе телефона от генерала и се представи. — Капитан Суонсън, не можете да им попречите, ако настояват да влязат в базата.

Той изслуша отговора и поклати глава.

— Не, капитане, слушайте ме внимателно. Нямате законно право да отбранявате тази база като американска територия, а ако някой ви е заповядал друго, значи греши. Продължите ли да упорствате, ще предизвикате голям дипломатически скандал с италианците. — Бейкър погледна Джак Ролинс, извъртя очи към тавана и прекъсна командира на базата. — Аз… аз… извинявайте , капитане, ще ми дадете ли думата? Благодаря. Знам, че не съм ваш пряк началник. Но се опитвам да ви дам съвет за реалното положение. Италианците не са ни дали завинаги тази земя, а само под наем. Тъкмо вие би трябвало да разбирате споразумението за статута на нашите въоръжени сили в Италия, след като сте длъжен да го спазвате. Може още утре да ви изхвърлят оттам и да затворят базата. Трябва да действаме деликатно.

Руди Бейкър изслуша отговора и кимна.

— Добре. Ще имаме грижата да уведомим непосредствения ви командир. А междувременно моля ви да осъзнаете, че вървите по ръба на бръснача.

Бейкър отпусна телефона и се обърна към генерала.

— Казва, че ще ги пусне в основната част на базата, която е на около петнайсет километра от пистите. Но засега нямало да им разреши достъп до летателната зона, където са самолетите. Те приели да не влизат в зоната без негово разрешение. — Бейкър отново вдигна телефона. — Капитане, изчакайте, моля. — Той подаде слушалката на генерала и се обърна към Джак Ролинс и Алекс Маклафлин. — Ако ще го измъкваме оттам, по-добре да действаме незабавно. Иначе положението ще стане направо невъзможно. За момента прехвърлянето на президента Харис в нашия военен самолет е просто ситуация в стил „Прощавайте, че не ви попитахме“. След десет-двайсет минути обаче евакуацията ще се превърне в пряко предизвикателство срещу суверенитета на Италия и съм готов да се обзаложа, че ще загубим правото да ползваме базата.

— Трябва ни разрешението на президента — каза Джак Ролинс. — Някой да възрази?

— Освен това някой, макар и не президентът — продължи Бейкър, — трябва спешно да уведоми командването на военноморските сили, за да държат онзи каубой под контрол.

— Извинете ме, господин заместник-секретар — жлъчно подметна генерал Дейвидсън, закривайки слушалката с длан, — но според мен капитан Суонсън и сам се контролира много добре при това трудно положение.

Руди Бейкър въздъхна и вдигна ръка.

— Съжалявам, генерале. Изразих се неточно.

Генералът отново вдигна слушалката към ухото си. В това време един от помощниците на секретаря по печата влезе и прошепна нещо на шефката си. Даян Бийчър веднага скочи на крака, пристъпи към телевизионния екран вляво от бюрото на президента и щракна дистанционното управление. На екрана се появи говорителят на Си Ен Ен.