Джон Нанс - Насрещен вятър

— Тук Суонсън. Говорете.

— Сър — раздаде се развълнуван глас, — на портала на втора зона има цяла върволица от коли. Казват, че представляват италианските власти, и настояват да влязат.

— Какви коли, Йоман?

— Ами… сър, два военни джипа, лек автомобил и два бронетранспортьора.

— Кой настоява?

— Мистър Камбъл, който е в кабинета ви, а и часовият от портала съобщава за същите искания.

Командирът се позамисли и си припомни думите на заместник държавния секретар. Отново вдигна радиостанцията.

— Добре, слушай. Предай на портала да изпратят един от нашите джипове и да ги придружи до първа зона. Не бива да напускат паркинга пред щаба. Най-напред обаче да ги провери за оръжия, включително и войниците в бронираните коли. Ако носят оръжие, то трябва да бъде незаредено.

— Слушам, сър.

Суонсън закачи радиостанцията на колана си, пристъпи към изхода и махна с ръка на един лейтенант, който веднага изтича нагоре по стълбата.

— Колко си висок, Джери?

— Метър и седемдесет и три, сър.

— Добре. Чакай така.

Суонсън бързо се върна до креслото на президента.

— Колко сте висок, сър?

— Метър и седемдесет и пет, капитане. Защо?

— Искам да направя една малка проверка. Ще трябва да ми услужите със сакото си.

— Трябва ли да знам нещо повече?

— Засега не.

— Какво става с онези автомобили? — попита президентът Харис.

— Не съм сигурен, сър — отговори Суонсън. — Но може да е нещо повече от обикновена демонстрация на сила. Точно това искам да проверя.

Флотска авиобаза „Сигонела“, кабинетът на командира

Понеделник, 17:55 ч

Стюарт Камбъл стоеше в ъгъла на кабинета на капитан Суонсън и гледаше през прозореца към пистите, отдалечени на няколко километра от сградата. Същевременно говореше по телефона с директора на авиокомпания „Юро Еър“ във Франкфурт.

— Не, хер Ниман, не ви уча как да си управлявате авиокомпанията, но определено имате голям проблем. Трябва да заповядате на пилотите си да изпразнят самолета незабавно и да ги предупредите, че не бива да защитават един човек, който в момента се е превърнал в беглец от правосъдието до голяма степен по вина на вашия екипаж.

Обаждането до Франкфурт беше просто изстрел напосоки, но в момента всеки натиск вършеше работа. Очевидно пилотите на „Юро Еър“ 42 сами се бяха избрали за пазачи на Джон Харис.

— Няма време, хер Ниман. Трябва да им заповядате да се подчинят още сега по телефона от Франкфурт. Идването ви тук ще е излишно и закъсняло.

Доникъде няма да стигнем , реши той и като приключи разговора дружелюбно, доколкото бе възможно, извърна глава към влизащия в кабинета офицер от карабинерската служба.

— Синьор Камбъл? — попита офицерът на италиански.

— Да, Стюарт Камбъл — отвърна адвокатът и мислено си отбеляза, че пратеникът на Джузепе Анселмо не е в стаята.

— Имам инструкции да ви съдействам, сър — каза новодошлият и набързо описа с какви сили разполага пред входа на авиобазата. — Американците казаха на моите хора, че трябва да дойдат тук, а не на пистите.

— Майоре, искам да инструктирате хората си да потеглят бавно и решително към втора зона, независимо от протестите на военните. Просто не обръщайте внимание на съпротивата им. Те няма да стрелят по вас. Уверявам ви. Ако се наложи, минавайте направо през загражденията.

— Много добре.

— Пред летищната част ще има някакъв портал. Не влизайте, но изчакайте там в пълна готовност и… — Камбъл извади от куфарчето си втори клетъчен телефон и го подаде на майора. — Моля ви, обадете се, ако позвъни. Ще се свържа с вас, за да ви дам инструкции.

Майорът кимна и излезе. На вратата се размина с мрачен мъж в добре скроен раиран костюм.

— Какво беше това, мистър Камбъл? — попита първият заместник на Джузепе Анселмо.

— Нищо особено, мистър Сигерели. Помолих карабинерите категорично да отхвърлят предложението на американците да дойдат насам и вместо това да се разположат пред портала на летищната зона, но без да влизат.

— Мистър Камбъл, съзнавате ли, че от съседния кабинет разговарям с правителството?

— Да, сър, знам това. Тази сутрин Джузепе дойде да ме посети. Знам, че той командва от Рим.

— А знаете ли, че решението да не се приближаваме до пистите на тази база идва също от мистър Анселмо и най-висшите правителствени кръгове?

— Знам и не смятам да нарушавам това решение, докато не ви убедя, че тълкувате съвсем погрешно договора със Съединените щати за наемане на територия. И базата, и пистите са ваша собственост.