Джон Нанс - Насрещен вятър

— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор, сър Уилям, а твоите двусмислени комплименти не ме интересуват. Ти си прекалено опитен юрист, за да разчиташ на италианските съдилища. Всичко е било предварително нагласено, но не очакваше да ти се изплъзна.

— Така или иначе, не успя да избягаш. Все още си тук, съвсем близо до мен.

— Не предизвиквай дипломатически сблъсък, Стюарт. Няма начин да спечелиш. Преди петнайсет години се провали, ще се провалиш и сега.

— Миналото си е минало. Днес е съвсем друго. Доста самонадеяна позиция си заел. Като републиканец очакваш един президент от демократическата партия да те спаси. Вярата ти в президента Кавано е наивна и ти несъмнено го знаеш.

— Действащите американски президенти по принцип рядко приемат бившите им колеги да бъдат малтретирани, арестувани или подлагани на пропагандни съдебни процеси. Приятен ден, Стюарт. За по-нататъшни разговори се опитай да се свържеш с моя адвокат мистър Джей Райнхарт.

Харис продиктува номера и прекъсна връзката, после стана от пилотското кресло и се върна в салона, без да крие гнева си.

— За какво ви търсеха? — попита Шери, но той само й махна с ръка. Напрегнато се мъчеше да си припомни всичко за събитията, довели до катастрофалната акция в Перу.

— Остават броени минути, сър — каза Шери.

Харис въздъхна и разтърка очи.

— Дано да е тъй, Шери. Много бих искал да се махна.

Белият дом

Понеделник, 12:00 ч местно време

Президентът Джейк Кавано нахълта през източната врата на Овалния кабинет и веднага застана пред бюрото си, като направи знак на секретаря по печата да намали звука на телевизора.

— Добре, казвайте какво трябва да знам, преди да измъкнем Харис оттам.

До влизането на президента Джак Ролинс бе седял встрани от бюрото. Той кимна на Кавано и посочи екрана.

— Погледнете, сър. Цветно предаване на живо за публиката от цял свят.

Президентът се завъртя, скръсти ръце и пристъпи към телевизора.

— Какво гледаме? Си Ен Ен ли?

— За съжаление, да.

Ролинс му обясни за колоната автомобили и войници, чакащи пред вече отворения портал на летищната част във флотска авиобаза „Сигонела“, и изтъкна, че командирът на базата е готов да придружи Харис до военния самолет.

Президентът се обърна, огледа кабинета и преброи присъстващите един по един.

— Защо няма никой от Лангли?

— Директорът е на път от Ню Йорк насам, а не исках да притискам ЦРУ да ми изпратят заместника му — отговори Ролинс.

— Трябва да го включим в решаването на въпроса колкото се може по-скоро. — Кавано погледна Джак Ролинс, тръсна глава и посочи телевизора. — След като Си Ен Ен осигурява картина, очевидно не ни трябва човек от Националната разузнавателна служба.

— Светът вече не е същият, нали? — кимна Ролинс.

— Какво казват италианците? — обърна се президентът към заместник държавния секретар Руди Бейкър, който седеше на дивана и тъкмо прибираше клетъчния си телефон.

— Сър, те са отправили официална молба към нашия посланик да разреши на карабинерите достъп до пистата, за да изпълнят заповедта за арест. И което е интересно, италианското правителство твърди, че според договора за наемане на базата няма право да праща свои хора в летищната зона. Би трябвало да са наясно, че не е така, значи се стремят да печелят време. Очевидно не искат веселбата да стане за тяхна сметка.

— Ама че веселба — изръмжа президентът, после запита: — Значи няма да си развалим отношенията с италианците, ако измъкнем Харис оттам?

— Не, сър. Във всеки случай не много сериозно.

— В течение ли е държавният секретар?

— Да, сър — отговори Бейкър. — В момента лети насам от някакво затънтено кътче на Австралия, но аз го осведомих най-подробно и той също смята, че италианците нарочно ни оставят вратичка, за да измъкнем Харис от страната им. Това не означава, че Рим няма да вдигне олелия до небесата, но случаят няма да се отрази върху договорните ни отношения за базата.

— Бих се разтревожил сериозно, ако възникне опасност за военните споразумения — каза президентът.

— Не бива да загубим тази база, господин президент — потвърди генерал Дейвидсън. — Говоря от името на Генералния щаб, сър.

Президентът кимна. В този момент Даян Бийчър, която продължаваше да гледа предаването, тревожно възкликна:

— Някой мина през портала!

Президентът направи на генерала знак да изчака и се завъртя към екрана.

— Само една кола. Може би е служебна.