Джон Нанс - Насрещен вятър

Накрая Крейг загуби търпение, проби си път между групичка от шест-седем мъже, които бяха наставали от местата си, и изтича обратно към микрофона, монтиран в предната част на салона.

Дами и господа, говори командир Дейтън. Моля ви, погледнете напред. Тук съм, в предната част на салона. Сега искам да ме изслушате. През следващите двайсет-трийсет минути ще се озовем в центъра на голям политически сблъсък между правителствата на Италия и Съединените щати. Може би сте забелязали журналистическите хеликоптери в небето. Казаха ми, че в момента ви показват по телевизията и целият свят наблюдава. След няколко минути президентът Харис ще бъде прехвърлен в онзи голям военнотранспортен самолет, който виждате близо до нас. В този момент ще пусна всички ви да слезете и ще се заемем с въпроса кога можем да ви превозим до Рим или да ви насочим пряко оттук за местата, накъдето пътувате. Но никой няма да напусне този салон, преди президента да слезе. На онези пътници, които са разтревожени и сърдити, ще кажа, че с викане по мен, стюардесите и другите пътници няма да ускорят пътуването си. А на онези, които проявиха търпение и разбиране, благодаря от все сърце. Ще уредим нещата колкото се може по-скоро.

Крейг закачи микрофона на място и с облекчение забеляза, че повечето от станалите почват да се връщат по местата си. След като прецени, че засега положението е овладяно, той се върна в първа класа и с изненада видя как президентът изчезва в кабината, а Аластър стои пред вратата.

— Някой го търсеше по нашия сателитен телефон — обясни Аластър, когато Крейг се приближи към него. — Някой си Камбъл.

По знак на втория пилот Джон Харис се настани в креслото му и взе слушалката.

— Е, Стюарт, май си създаде доста работа — каза Харис.

— А вие, господин президент, бяхте извънредно хитър през последните няколко часа.

— Защо ме търсиш? Както сам знаеш, обикновено юристите предпочитат да контактуват само с адвоката на противника.

— Не знаех, че сте имали време да си осигурите адвокат. Естествено, ще се свържа с него и фирмата му, но само в знак на любезност, нали разбирате. В края на краищата става дума за престъпление, господин президент, а аз само представлявам интересите на ищеца, тоест Перу. Между другото, според мен би трябвало да знаете, че разполагам с железни доказателства. Затова ви се обаждам. Просто за да ви уведомя лично, че обвинението не е на шега.

— Какви ги говориш, Стюарт?

— Имаме доказателства. Смятам, че трябва да го знаете от самото начало. Известно ни е, че сте били в Овалния кабинет, когато е дадена заповедта за онова нападение, и че това е станало след първоначалните разкрития на ЦРУ. Знаем също така, че са предприети целенасочени усилия да изглежда, че този ден никой от Лангли не е припарвал до Белия дом, но в действителност е присъствал един много виден служител на ЦРУ и вие сте дали заповедта чрез него.

— Не съм давал нито преки, нито косвени заповеди за онова нападение — отсече Джон Харис — и нямам намерение да продължавам да споря с теб за подобни безсмислици. Всъщност целият разговор е безсмислен.

— О, напротив. Знам, че си държавник, Джон, и бягането от отговорност е под твоето достойнство. Тъй като вече си нямаш началник на кабинета, който да ти напомня това, заслужава си да го сторя аз.

Харис се разсмя тихо.

— Значи сега се надяваш да ме засрамиш дотолкова, че да се предам на перуанското правосъдие? Стюарт, моля те, не се прави на наивник. Искаш от мен доброволно да се изправя срещу скалъпени обвинения в един фалшифициран процес, воден от диктатора в Лима, който се е заклел да ме екзекутира? Не се надявай.

— Сега сме в Италия, господин президент. Очаквам да се предадете на италианското правосъдие. Нека то да реши дали и кога ще отидете в Лима, а аз ви уверявам, че въпреки вашите скандални твърдения за перуанския президент и перуанската съдебна система това е една цивилизована страна, уважаваща международното право и международните договори, което едва ли можем да кажем за Съединените щати. Онзи Джон Харис, когото светът познава… като морален човек и държавник… би избрал най-правилната постъпка и би прекратил този наивен опит за бягство, който несъмнено е под достойнството на единствения американски президент, отказал да приеме гарантирано преизбиране. Между другото, винаги съм смятал, че вашата страстна подкрепа на идеята за един-единствен шестгодишен мандат е изключителен исторически факт.